Дремещите по пейките пътници се надигнаха и забързаха към вратите.
Мъж със сив костюм ни изтика от гишето и подаде банкнота на продавача. Той взе билет в замяна и забърза към влака.
— Казахте, че е пълен! — ядоса се Ема и затропа отново по стъклото. — Казахте, че няма билети!
— Този джентълмен си купи билет за първа класа — сопна се чиновникът. — А сега се махайте оттук, досадни малки просяци! Идете да бъркате другаде по джобовете на хората!
Хорас пристъпи към прозорчето.
— Както е известно, просяците не разполагат с големи суми пари — натърти той, пъхна ръка под палтото си, извади тлъста пачка с банкноти и я шляпна на гишето. — Щом продавате само билети първа класа, значи такива искаме!
Чиновникът се понадигна, облещил очи в пачката. Ние също се бяхме облещили, тъй като нямахме ни най-малка представа откъде може Хорас да се е сдобил с нея. Чиновникът прелисти с пръст банкнотите и възкликна:
— Брей, че това ще стигне да купите целия вагон първа класа!
— Ами дайте ни вагона тогава! — каза Хорас. — Така ще сте сигурен, че няма да окрадем никого.
Лицето на чиновника почервеня.
— Д-да, с-сър — запелтечи той, — надявам се, ще приемете на шега предишните ми коментари…
— Просто ни дайте проклетите билети, за да можем да се качим на влака!
— Веднага, сър!
Чиновникът побутна снопче с билети първа класа.
— Приятно пътуване! — пожела ни той. — И моля ви, госпожици и господа, не казвайте на никого, че сте го чули от мен, но на ваше място щях да скрия тази птица. Кондукторите никак няма да я харесат, независимо дали сте в първа класа, или не.
Докато се отдалечавахме от гишето с нашите билети, Хорас бе изпъчил гърди като паун.
— Откъде, за бога, имаш толкова много пари? — попита Ема.
— Спасих ги от едно чекмедже в гардероба на мис Перигрин, преди да изгори къщата — обясни Хорас. — Приших си таен джоб на палтото, за да са на сигурно място.
— Хорас, ти си гений! — възкликна Бронуин.
— Един истински гений би ли дал всичките ни пари просто така? — смръщи се Инок. — За какво ни е цял вагон първа класа?
— За нищо — призна Хорас. — Но беше приятно да видиш физиономията на онзи, тип, нали?
— Предполагам, че си прав.
— Истинската природа на парите е да манипулират другите и да ги карат да се чувстват по-нисши от теб.
— Не съм съвсем сигурна в това — противопостави се Ема.
— Майтапих се, бе! — засмя се Хорас. — Всъщност са, за да си купуваш дрехи.
Готвехме се да се качим във влака, когато кондукторът ни спря.
— Да видя билетите ви! — нареди той и докато протягаше ръка към снопчето в ръката на Хорас, забеляза, че Бронуин крие нещо под палтото. — Какво държиш там? — попита и я изгледа подозрително.
— Какво да държа тук? — отвърна с въпрос Бронуин, опитвайки се да изглежда невъзмутима, като същевременно прикриваше подутината на палтото.
— Под палтото там! — посочи с пръст кондукторът. — Не си играй с мен, момиче!
— Ами това е… ааа… — Бронуин се опитваше да измисли някакво обяснение, но не успя. — Птица?
Главата на Ема клюмна. Инок закри очи с длан и изстена.
— Във влака са забранени домашни животни! — излая кондукторът.
— Но вие не разбирате — заговори Бронуин. — Имам я от съвсем малка… и ние трябва да се качим във влака… платили сме цяло състояние за билетите!
— Разпорежданията са си разпореждания! — отвърна кондукторът, чието търпение се изчерпваше. — Не си играйте с мен!
Ема внезапно повдигна обнадеждено глава.
— Играчка! — рече тя.
— Моля? — погледна я кондукторът.
— Това не е истинска птица, сър. Не сме си и помисляли да нарушаваме разпорежданията. Това е любимата играчка на сестра ми и тя се уплаши, че искате да ѝ я вземете. — Ема плесна с ръце и ги разпери умолително. — Няма да отнемете любимата играчка на едно дете, нали?
Кондукторът погледна Бронуин със съмнение.
— Изглежда ми малко големичка за играчки, не мислите ли?
Ема се наведе към него и прошепна:
— Тя е бавноразвиваща се…
Бронуин се намръщи, но нямаше избор и трябваше да се преструва. Кондукторът пристъпи към нея.
— Да видим тогава тази твоя играчка.
Моментът на истината. Затаихме дъх, докато Бронуин разтваряше палтото и бавно вадеше отдолу мис Перигрин. Когато зърнах птицата, за един ужасен миг си помислих, че е мъртва. Мис Перигрин бе застинала напълно неподвижно и лежеше на ръката на Бронуин със затворени очи и изпружени крачета. А после осъзнах, че тя също е влязла в ролята си.
— Видяхте ли? — попита Бронуин. — Птичката ми не е истинска. Препарирана е.
— Одеве я видях да мърда! — възрази кондукторът.
— Ами тя е… навива се… с пружина — заговори припряно Бронуин. — Гледайте!
Бронуин коленичи и положи мис Перигрин на земята до себе си, сетне пъхна ръка под крилото и завъртя ръка. Миг по-късно мис Перигрин отвори очи и започна да пристъпва в кръг, клатейки механично глава и протягайки крака сякаш са на пружини. Не след дълго забави ход, после спря и отново застина. Изпълнение, достойно за малък „Оскар“.
Кондукторът изглеждаше почти убеден — но не напълно.
— Добре — измънка той, — щом е играчка, ще те помоля да я прибереш в сандъка. — Той кимна към сандъка на Бронуин, поставен на перона.
