— Тази птица е имбрин?
— Тя е нашата директорка! — съобщи гордо Бронуин. — Алма Лефей Перигрин.
— Ама и вие сте пълни с изненади, нали? — попита Мелина и прихна по начин, който не изглеждаше съвсем дружелюбен. — Щом си имате имбрин, защо ви е да търсите друга?
— Дълга история — отвърна Милърд. — Достатъчно е да знаеш, че нашата имбрин се нуждае от помощта на друга имбрин.
— Просто остави проклетия гълъб на пода и дай на мис Перигрин да поговори с него! — ядоса се Инок.
Най-сетне и с видима неохота Мелина се съгласи.
— Хайде, Уини, бъди добричък. — Тя вдигна гълъба от рамото си и го остави на земята, сетне настъпи връвта с обувката си, за да не може да отлети.
Всички се скупчиха да гледат как мис Перигрин се приближава до гълъба. Той се опита да избяга, но бе ограничен от късата връв. Мис Перигрин мушна глава в лицето му, като не спираше да чурулика и кряка. Всичко това приличаше на разпит. Гълъбът скри глава под крилото и започна да трепери.
И тогава мис Перигрин го клъвна по главата.
— Ей! — извика Мелина. — Престани!
Гълъбът не вадеше глава изпод крилото и мис Перигрин го клъвна отново, по-силно.
— Достатъчно! — Мелина се наведе, освободи връвта и посегна да хване гълъба. Но преди да сключи пръсти около него, мис Перигрин разкъса връвта с ноктите си, сграбчи нещастната птица в клюна си и побягна.
— Върни се веднага! — викна ѝ ядосано Мелина и се готвеше да хукне след нея, когато Бронуин я улови за ръцете.
— Почакай! — рече ѝ тя. — Сигурна съм, че мис П знае какво прави.
Мис Перигрин спря малко по-нататък в тунела, извън обсега на всеки от нас. Гълъбът се бореше в хватката на клюна ѝ, Мелина се бореше с Бронуин, но и двете напразно. Мис Перигрин, изглежда, чакаше гълъбът да се умори и откаже, но после изгуби търпение и започна да люшка Уинифред във въздуха, уловила го за едното краче.
— Моля те, мис П! — извика Олив. — Ще го убиеш!
Бях близо до мисълта да хукна натам и да сложа край на това мъчение, но птиците изглеждаха като размазано кълбо от нокти и клюнове и никой не би могъл да ги доближи достатъчно. Затова викахме и умолявахме мис Перигрин да спре.
Накрая тя се вслуша. Гълъбът падна от устата ѝ и се изправи, клатушкайки се, на крачетата си, твърде замаян, за да побегне. Мис Перигрин му зачурулика, както го правеше по-рано, и този път гълъбът зачурулика в отговор. После мис Перигрин тропна три пъти с клюн по земята, сетне десет пъти и накрая пет.
Три-десет-пет. Олив опита комбинацията. Бравата изщрака, вратата се отвори навътре, от тавана се размота въжена стълба и опря в пода.
Разпитът на мис Перигрин бе дал резултат. Беше направила каквото трябва, за да ни помогне, и отчитайки този акт, трябваше да признаем, че сме я подценявали. А междувременно събитията продължаваха да се развиват. Мис Перигрин сграбчи отново замаяния гълъб в клюна си, завъртя рязко глава и го запокити към стената.
Другите реагираха с общ ужасен вик. Аз бях занемял от шок.
Мелина се освободи от Бронуин и изтича при гълъба. Той увисна безжизнено в ръцете ѝ, със строшено вратле.
— О, птичката ми, тя я уби! — проплака Мелина.
— Какви усилия само положихме, за да я уловим — въздъхна Хю. — И сега какво стана.
— Ще смажа главицата на тази ваша имбрин! — кресна Мелина, преизпълнена с гняв.
Бронуин отново я улови за ръцете.
— Недей! Спри веднага!
— Вашата имбрин е дивачка! Ако така ще се държи, по-добре да идем при гадините!
— Вземи си думите обратно! — извика Хю.
— Не, няма! — кресна му Мелина.
Размениха се още остри слова. Едва бе избегнат юмручен бой. Бронуин държеше Мелина, а аз и Ема удържахме Хю, докато двамата поизпуснаха парата, макар не и горчилката.
Никой не можеше да повярва в това, което бе сторила мис Перигрин.
— И за какво вдигате толкова шум? — попита Инок. — За един глупав гълъб.
— Не, не е така — възрази Ема и погледна намръщено мис Перигрин. — Тази птица бе личен приятел на мис Рен. Била е на над сто години. За нея пишеше в „Приказките“. А сега е мъртва.
— Убита — подчерта Мелина и плю на земята. — Така се нарича, когато отнемеш преднамерено живота на някого.
Мис Перигрин се пощеше безгрижно под крилото, сякаш думите не се отнасяха за нея.
— Нещо зло се е загнездило в нея — подхвърли Олив. — Това не е нашата мис Перигрин.
— Тя се променя — обади се Хю. — Превръща се все повече в животно.
— Надявам се, че е останало поне малко човешко, за да можем да я спасим — произнесе мрачно Милърд.
Всички мислехме като него.
Изкатерихме се по стълбата, всеки от нас спохождан от неспокойни мисли.
Зад вратата имаше коридор, който водеше към стълбище, после нов коридор и още една врата, през която пък влязохме в озарена от дневна светлина стая с рафтове, закачалки и гардероби с дрехи. Имаше и две съблекални с паравани за преобличане, няколко огледала на стойки и кроячна маса с шевна машина и парчета плат. Всичко това приличаше едновременно на бутик и на шивашка работилница — истинско блаженство за Хорас, който изтича радостно вътре и се провикна:
— Попаднах в рая!
Мелина пристъпваше мрачно отзад и не разговаряше с никого.
— Какво е това място? — попитах.
