бели торпеда от енергия към главата на чудовището, която вече се беше надвесила
над него. Стискаше зад зъбите си твърде човешки писък.
Главата на съществото избухна в пламъци и след това набъбна и се взриви, а
парчетата литнаха през смрадливия задимен въздух. Задните му крака се подгънаха и
безглавото тяло рухна върху един от минивановете и джипа, смазвайки и двете
превозни средства.
Една от удължените ръце на Воуп имаше на края си човешка китка с шест пръста
и два палеца, а другата все още я красеше змийска глава. Ръката подскачаше като
умираща риба, докато увреденият мозък на горгона се опитваше да й нареди да
сграбчи Итън за врата.
В този момент от отсрещната страна на разбития гараж се появиха четири
призрачни силуета. Седем фута високите, жилести войници на мъглявите добиха
плътност за един удар на сърцето и онзи, който премина първи, стреля с бластера си
без колебания. Двойка огнени топки прелетяха над Итън и улучиха Воуп в средата на
туловището. Момчето се обърна да види как горгонът пада, пламнал със заслепяващ
червен огън и разкъсан почти надве, но точно преди тялото да тупне на пода, то
започна да трепка и да избледнява, а когато докосна земята, вече беше почти
прозрачно. След него остана само тъмна аура с едва забележим отпечатък от силуета,
очертан във въздуха, но и той скоро също избледня и изчезна.
„Кралицата го спаси - помисли си Итън със замаян ум и пламтящо от болка тяло.
- Тя го отведе там, където отново могат да го сглобят като нов.“
Сега се налагаше да върне размазания си поглед върху четиримата мъгляви
войници, крачещи към него по окървавения бетон. Знаеше, че също като Воуп и те са
дошли да го отведат в зала, където остриетата им за дисекция щяха да унищожат
тялото му в изучаване на онова, което представлява той, и начините за неговото
практическо приложение.
Не можеше да го позволи. Не.
Ушите му още звънтяха, но освен това чу и тихото пук-пук-пук на, както осъзна,
огнестрелни оръжия. Обърна се и видя, че още двама души с карабини са се спуснали
по металните стъпала, проснали са се по корем на пода и стрелят по мъглявите.
Джаксън също се беше надигнал на колене и макар че кървеше от ушите, а очите му
бяха кръвясали и подпухнали, се беше прицелил и равномерно помпеше куршуми
срещу пришълците.
През мъглата на дима, който се виеше от изгорелите гърди на мъртвото
чудовище и разкъсаната му шия, Итън видя войниците да вибрират до замъгляване и
обратно, а куршумите минаваха през призраците им и рикошираха в стената отзад.
Куршум от пистолета на Джаксън успя да улучи лицевата плоча на единия мъгляв
точно когато той се връщаше в твърда форма, но отскочи, оставяйки само малка
драскотина по черния материал. След това куршумите на агента свършиха и в
отчаянието си той посегна към карабината, изтървана от един от другите поразени
защитници.
Мъглявите се намираха достатъчно близо, за да може Итън да различи малкия
червен йероглиф долу вдясно на лицевите им плочи - прецени, че е почетен знак.
Водачът им носеше и допълнителна черта, признак на още по-висока чест. Когато
Джаксън се прицели с карабината, командирът на мъглявите прекрати движението
си и стреля веднъж с енергийното си оръжие. Двойката топки се стрелнаха към
Джаксън, но Итън със също толкова бърз замах ги отклони от смъртоносния им курс
и ги прати да цвърчат през стената.
С помощта отново и на двете си ръце той изстреля два от своите заряди към
водача на мъглявите. Положеното усилие доведе до нова вълна от болка и
усещането, че органите и костите на това тяло са напът да се стопят, но от него
изригнаха двойка вихрещи се торнада и полетяха към извънземното. Противникът
му се замъгли с невероятна скорост. Войникът зад него не беше толкова бърз и
именно това същество разкъса на парчета насочената енергия на Итън. Двамата
други войници се замъгляваха стремително и се преместиха, преди да се появят
отново на по-широко разделени позиции. Итън долови електрическо смущение
точно от дясната си страна - там, където командирът на мъглявите извибрира в
плътна форма и посегна към него, за да вкопчи паешката си ръка в рамото му.
Миротворецът се боеше от хватката му, понеже предположи, че заряд от нея може да
парализира това тяло с болка и да го хвърли в безсъзнание, което - както знаеше -
беше и крайната цел. На мъглявия обаче му се наложи да се замъгли отново, преди
да успее да го докопа - Джаксън и другите двама с карабините - не спираха да стрелят
по него и няколко куршума рикошираха от пода в опасна близост до Итън и
останалите, които още се бореха с ефектите от звуковата атака на чудовището.
