Итън се накани да заговори Дейв, но не успя да намери думи. Нямаше какво да
каже - ужасът говореше със собствен глас.
Стояха до предпазната мантинела, сякаш на ръба на света, загледани в
стрелкащите се лъчи на енергийните оръжия и в експлозиите сред облаците, докато
самото небе не се разкъса и не изля порой върху ширналите се мъртви дървета и
натрошени скали, където не смееше да стъпи човешки крак.
ПЕТ
КАКВОТО Е ПИСАНО
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТ
Джеферсън Джерико побягна нагоре по стълбите и се озова изправен пред
автоматичните карабини на двама войници, облечени в безупречни тъмносини
униформи на морски пехотинци, с бели шапки и бели ръкавици. Изглеждаха така,
все едно са направо родени да го направят на парчета. Бяха напънали спусъците и
лазерните прицели чертаеха червени точки по гърдите на пастора, близо до сърцето.
Един от пехотинците използва комуникатора си.
- Акс Две Нула - каза младежът, на вид двадесетгодишен, но със суровата,
решителна физиономия на човек, който е и виждал, и предизвиквал жестока смърт.
Налагаше му се да говори високо, понеже алармата още виеше. - Един от
новодошлите е на Ниво четири. Какво става там долу?
Не му отговори никой.
- Гpeг? Къде си?
Джеферсън беше вдигнал ръце и ги беше сложил зад тила си по тяхна команда.
- Имаме пробив - каза им той. Гласът му бе слаб и трепереше. - Поне така казаха.
Не знам какво е влязло, но има пробив.
- Знаем това - отвърна войникът. После отново се обърна към комуникатора си. -
Грег? На линия ли си, човече! Какво става?
- Долу има горгон - смотолеви Джеферсън. - На Ниво три. Под нас.
- Грег, отговори ми!
Зад двамата пехотинци пасторът съзря поредния коридор. Тъкмо беше стъпил на
площадката, когато тези двамата се изправиха пред него с готови за стрелба оръжия.
Самото стълбище продължаваше и над тази площадка нагоре към следващите нива
на комплекса.
Младият войник натисна друга комбинация копчета.
- Акс Две Нула - повтори кода. - Фриско, там ли си?
- Горгонът - продължи Джеферсън. - Прилича досущ на човек. Влезе и нещо
друго, но не знам какво е... - той имаше чувството, че горещата кръв нахлува право в
лицето му, а от облялата го студена пот трепереше целият и си каза, че всеки момент
ще припадне, но се боеше да помръдне, понеже смяташе, че тези двамата ще го
застрелят без колебание. Олюля се, а пред очите му танцуваха черни петънца.
- Фриско, кажи нещо!
- Може ли да помоля за малко вода? - попита Джеферсън. Посмя да погледне
през рамо към стълбите, понеже се боеше, че макар и накъсан на парчета, Воуп идва
да го убие. - Моля ви., мисля, че...
- Затвори му човката! - Нареди морският пехотинец на партньора си, който
пристъпи напред, завъртя Джерико и го блъсна в стената. След това опря дулото на
карабината си между плешките му и го пребърка, макар че вече го бяха претърсвали,
когато заедно с останалите влязоха в гаража.
- Фриско - повтори пехотинецът в комуникатора си. - На линия ли си?
- Няма да се обади - сподели другият войник. - Явно долу е пълна лудница.
- Какво става? - обади се нечий друг глас, достатъчно високо, за да надвика
алармата. - Сержант Акърс, кажете ми!
- В момента проучвам положението, сър, но всичко е под контрол.
Момчето беше добър лъжец, помисли си Джеферсън. Сержант Акърс най-
вероятно бе насран от ужас, но говореше със спокойна увереност. Пасторът извърна
глава да види кой е новодошлият, макар че вече знаеше. Разпозна гласа му и имаше
само една причина за съществуването на това съоръжение, което да бъде пазено и от
агенти на „Сикрет сървис“, и от морски пехотинци.
В коридора стоеше президентът на Съединените щати.
- Джейсън! - обърна се Джеферсън към президента Бийл.
Лично го беше срещал един-единствен път преди много години, когато самият
той бе известен като Леон Къшман и работеше в Арканзас като доброволец за Бил
Клинтън. Джейсън Бийл по онова време беше млад студент по право в Мисури,
четири години по-голям от Джеферсън, и така двамата - самоуверени и доста
безгрижни мушмороци - се бяха озовали на парти, където пушиха трева и обсъждаха
умението на Леон да се промъква в порно кината, което доведе до буйна дискусия за
прелестите на няколко актриси в тази професия.
- Това съм аз! Леон Къшман! Не ме ли помниш?
Джейсън Бийл носеше тъмносин костюм, бяла риза и вратовръзка на червени
райета, вързана на толкова стегнат възел, че изглеждаше така, сякаш всеки момент
ще се задуши. На ревера му блестеше игла с американския флаг. Беше изтънял и
костюмът и ризата идваха малко големи за съсухреното му тяло. Русата му грива
беше посивяла напълно и пооредяла отпред, но беше сресана с преднамерена
прецизност и най-вероятно напръскана с лак за коса. Все още беше хубавец, много
фотогеничен, но под напрегнатите му сини очи имаше кръгове, тъмни като синини.
