Тя вече се унасяше в безопасните обятия, както Оливия се надяваше, на
сънищата си. Постояха с нея, докато дланта й не се отпусна, лекарствата не я
приспаха отново и поне за малко Хапа напусна този разкъсван от битки свят.
- Трябва да видя Ники - каза Итън. - Ще дойда след няколко минути!
Намери я на легло в друга стая, където стените бяха боядисани в бледозелено и
имаше рамкирани плакати на цветя. Освен това разполагаше с маса и лампа до нея.
Ники беше облегната на две възглавници, а на масата стояха пластмасова чашка с
портокалов сок и остатъци от сандвич с фъстъчено масло и желе, поставен на малка
синя чинийка. Когато Итън надникна в стаята, момичето разлистваше стар брой на
списание на име „Ел“.
- Здрасти - каза той с възможно най- добра имитация на тона на
петнайсетгодишно момче. - Може ли да вляза?
Шоколадовото й на цвят око се втренчи в него. Звездата върху превръзката на
другото блестеше с отражения от лампата над главите им, захранвана от технология,
хиляди пъти по-стара от самото момиче. На лицето й се бе появила малко розовина,
беше взела душ и в чистата й, току-що сресана руса коса се бяха образували вълни.
Миротворецът си каза, че е много хубаво, че Ники пие, яде и чете, макар че четенето
за света отпреди и разглеждането на красиви картинки нямаше с нищо да разсее
тъгата в душата й.
Знаеше, че й липсва Итън. Беше потеглила на това пътуване с него, понеже му се
довери, а той я напусна, без дори да каже сбогом. Не беше по вина на момчето, а
поради нуждите на миротвореца, планът му беше такъв от самия миг на
пристигането му. Наистина не беше честно, беше си истинска жестокост и макар че
намеренията на миротвореца щяха да бъдат в полза на множеството, той изпитваше
емоции към отделната личност.
Беше съществувал дълго време - много по-дълго, отколкото Ники Стануик бе в
състояние да си представи. Беше същество, което тя нямаше как да разбере напълно.
Но през целия си живот не се бе изправял пред ситуация, подобна на тази, и просто
не знаеше какво да каже.
Усещаше как тя се колебае дали да го покани, или не и той почти отстъпи, за да й
спести компанията си, но Ники тихичко каза - все още несигурна, но с желание да му
даде шанс:
- Влез.
Той влезе. Отбеляза:
- Хубава стая.
- Бива.
- Имаш ли всичко, което ти трябва?
- Така мисля.
- Странно е да няма прозорци.
- Странно - замисли се тя. - Интересно определение в твоята уста.
- Да... - той се поколеба и опита пак. - Аха, знам, че е така.
- Не се опитвай да говориш като него - скара му се Ники.- Ти не си същият. Не се
преструвай!
- Ох. Да. Добре - той кимна. - Права си, никога не бих могъл да стана като него.
- По някаква конкретна причина ли идваш?
- Да, така е. След няколко часа ние с Дейв и Оливия заминаваме. Ще летим с
президента Бийл на хеликоптера му до Зона 51 Е... до място на име С4. Там се намира
изследователски комплекс с извънземни артефакти... - Итън реши да опрости
обяснението. Разни неща, свалени от летящи чинии, които са се разбили. Смятам -
надявам се - там да има нещо, което да мога да използвам.
- Искаш да кажеш... като... бластер например?
- Не съм сигурен, че бластер би спрял тази война, но ще взема оттам каквото
мога.
- Хм - промърмори Ники. Мина малко време, преди тя да заговори отново, и
Итън чу думите още като се оформяха в ума й.
- Всъщност... това е готино.
Извънземният не знаеше къде да спре сребърните си очи. Наясно беше, че те
ужасяват събеседничката му. Едно беше ,доста яко“, но две й идваха в повече.
- Какво означават онези букви на гърдите ти?- попита Ники. - Защо са се
появили? И защо, когато си пипнеш кожата, тя става сребърна?
Всичко идваше от по-висшата сила, помисли си Итън. Трябваше да му напомня,
че е на служба на тази сила и въпреки че носеше костюм от кожа, не му беше
позволено да вярва, че е един от местните дори за момент.
- Генерал Уинслет носи на гърдите си цветни ленти, които показват в какви
битки е участвал или какви медали е получил обясни миротворецът. - Тези пък са
моите. Всеки символ си има значение и заедно те изписват моята цел, което на ваш
език ще рече „Пазител“.
- Виждала съм подобни руни и преди. Не са ли от Земята?
- Много са древни. Предполагам, че са намерили по някакъв начин пътя си и до
този свят, може би в катастрофирал кораб или като подарък. Сигурен съм, че има и
други символи, които сега се смятат за древни или на неизвестни езици. Съжалявам...
знам, че това звучи малко... - той потърси нужната дума, но му хрумна само: -
„странно“. Що се отнася до кожата ми - тази на Итън, която става сребърна при
докосване... Струва ми се, че това е химическа реакция.
„Живата тъкан преминава в такава, която поддържам чрез собствената си
жизнена сила“ - каза си той, но не искаше да го изрече на глас, понеже за Ники това
щеше да премине отвъд границите на странното.
