да използват тоалетната, да си вземат вода за пиене или кутийка безалкохолно от
бара. По едно време президентът се изправи, протегна се и мина през вратата към
кокпита, където остана известно време. Деримън и Уинслет си говореха шепнешком.
Итън отказа да подслуша както думите им, така и образуването на мислите в ума им.
Но и с просто око се виждаше, че бяха много уплашени. От самото начало на полета
и двамата не бяха посмели да дръпнат завеса и да погледнат през прозореца.
Дейв спеше или поне се преструваше, а Джеферсън се оттегли отзад да поговори
притеснено, но откровено с двамата пехотинци. Оливия стана да ползва тоалетна,
след това се върна на мястото си и се смълча, потънала в мислите си. Итън си
позволи да проникне в ума й само веднъж, за да провери какво става там, и откри
образа на жилест, красив и загорял от слънцето мъж със сива брадичка, усмихнат,
докато тя отваряше подарък на празненство. В стаята имаше и много други весели
гости, в огнището припукваха пламъци и мебелите бяха изящни, но не претрупани.
На масата стоеше торта за рожден ден с розова глазура, до нея имаше конска глава,
гравирана върху парче бял камък. Когато Оливия приключи с отварянето на
подаръка - не разкъса златистата опаковка, а я разтвори внимателно, свали
старателно и бялата панделка, сякаш и те бяха част от подаръка - и отвори кутията,
от нея извади черна сфера с числото осем, оградено в бял кръг.
- Точно такава ми трябваше! - възкликна Оливия. - Топка, пълна с отговори на
всички въпроси!
Тя изглеждаше много по-млада и с поне петнайсет паунда здравословно тегло
повече от сегашното си състояние. Вдигна топката „Магическа осмица“, за да я видят
всички, а Винсент взе чаша с вино и започна да изрича тост - и точно в този момент
всичко се замъгли, понеже Оливия губеше спомена как точно е звучал гласът му.
Итън напусна мислите й и я остави да прескочи напред и да духне петте бели свещи
на ягодовата торта, любимата й.
Президентът се върна на мястото си. Беше си разменял мръсни шегички с
пилотите. Знаеше поне милион. Итън забеляза, че е пребледнял и под очите му
продължава да има черни кръгове, но се движеше целеустремено и с решителност,
пробудена от тази мисия: рискът всъщност го зареждаше с енергия. Итън пресметна,
че им остава около половин час полет. Тялото му беше отпуснато, полетът се
развиваше, както се беше надявал. След няма и минута обаче се надигна на мястото
си, а всичките му вътрешни аларми се бяха включили отведнъж, понеже един от
корабите на мъглявите бе напуснал формацията си и ускоряваше, за да ги прихване.
Идваше от югозапад. Миротворецът се чувстваше така, сякаш пред слънцето
току-що е преминал буреносен облак. Не биваше да запази новината си в тайна.
Изправи се толкова рязко, че двамата пехотинци веднага вдигнаха колтовете си и
застанаха нащрек. Итън се наведе към ухото на Деримън и заяви:
- Приближава кораб на мъглявите. Много бързо, от югозапад. Ще пристигне
преди...
Канеше се да каже „да свърша да говоря“.
Но този път не беше пресметнал добре.
Отдясно в кабината шурна ужасно ярка червена светлина, която превърна
спуснатите завеси в тънка оризова хартия. Итън успя да различи в спектъра на
излъчването вълни от по-тъмночервена, почти виолетова енергия, която накара
въздуха да заблести и да се раздвижи. Обшивката на хеликоптера започна да пука и
да цвърчи.
Последвалият мощен удар събори Итън и го запрати напред. Той се блъсна във
вратата на пилотската кабина. Вкуси кръв, видя звезди, които не принадлежаха на
тази вселена, и усети смазваща болка в лявото си рамо и по протежение на ребрата от
същата страна. В същия миг, докато се бореше срещу късото съединение в мозъка си
и потапянето в мрака, осъзна, че хеликоптерът сякаш е бил хванат от гигантска ръка,
която забавяше движението му. Всички останали пътници, за щастие, бяха със
закопчани колани, с изключение на единия пехотинец, разкопчал се, когато Итън се
изправи - той също бе запратен напред като кукла без кости и се беше ударил в
стената. Лежеше на безформена купчина до извънземния.
Настолната лампа беше литнало смъртоносно оръжие заедно с всичко друго,
което не беше закрепено с правителствен образец винтове и болтове. От бара
хвръкнаха кутии с безалкохолни, които - същински гюлета - щяха да обезглавят
някого, ако барчето не беше обърнато в другата посока; в случая се забиха в корпуса
на четири фута встрани и експлодираха. Оливия имаше чувството, че коланът я
разрязва надве. Дейв остана без дъх и в пристъпа си на паника се почувства така,
сякаш се дави под вода. Блъснат напред и после хвърлен назад, Джеферсън писна, а
от болката костите му подскочиха в ставите.
В течение на следващите шест секунди вътрешността на „Марин Уан“
