още преди да премине през прага - на който имаше вградена камера- Оливия си
каза, че надушва суха медицинска миризма на болница.
Те влязоха и когато вратата се затвори зад гърба им, ключалките отново се
задействаха.
Първата зала се оказа облицовано със стъкло помещение с три реда театрални
седалки, досущ като телевизионното студио на президента, но тук креслата бяха
обърнати към два големи плоски екрана. Врата водеше към по-голяма зала, дълга
поне шейсет фута. Стените й бяха облицовани с бледозелени плочки, а подът- със
сиви. Осветителните тела на тавана бяха обли като летящи чинии. Дигиталният
часовник на стената все още работеше и с бели цифри показваше, че часът е 20:38. В
отсрещния край на стаята се намираше поредната врата от неръждаема стомана, с
квадратна червена лампичка над нея.
„Хирургическият блок“ - помисли си Итън, доловил това от ума на Фоги Уинслет.
Откъм генерала на вълна от страх дойде и още: „Не искам да влизам там, мамка му,
не, няма начин. Твърде много лоши спомени за телата...“.
- Тук - каза президентът Бийл - се намират артефактите.
Беше застанал пред двойните стъклени врати към по-малка стая отдясно.
31
Джеферсън предположи, че е колкото средноголям стационарен хумидор за
пури. В озарената от осветителните тръби стаичка имаше еднакви стелажи, на които
се намираха общо осем различни предмета. Под всеки на прозрачен самозалепващ
етикет бяха нанесени ситни идентификационни кодове: FL12255 под къс с вид на
най-обикновено парче тъмно на цвят желязо, IA24087.1 под не по-голяма от
бейзболна топка метална сфера, AR060579 под безличен черен куб и тъй нататък.
- И тези неща идват от катастрофирали космически кораби? - попита
Джеферсън, който имаше чувството, че ще гръмне от изумление. - Исусе!
- Няколко - уточни Бийл - са били свалени с ракети. Отговорност на други
президенти. Едно HЛO се е сблъскало с частен самолет в ураганна нощ над Индиана.
Ще видите, че са обозначени с щата, в който са намерени, и деня, месеца и годината,
когато са придобити. Имаше и седем други, които се саморазрушиха след известно
време, но това отново е било, преди да встъпя в длъжност. Всички записи, кораби и
тела са държани някъде другаде... - Бийл се обърна към Итън. - Над тези вещи са
работили най-добрите налични умове, което не е лесно предвид нивото на сигурност,
което се изисква. Не смятаме, че някое от тези е оръжие, но ти дали ще си на същото
мнение?
- Трябва да се приближа повече - каза миротворецът.
Президентът отвори една от вратите и той изкуцука през нея без чужда помощ.
- Елате и вие, ако искате - Покани Дейв, Оливия и Джеферсън. - Дойдохте чак
дотук... направете още няколко крачки!
Те влязоха. Бийл ги последва и затвори вратата, но нито Деримън, нито Уинслет
показаха желание да ги последват. Итън огледа предметите.
Нямаше представа точно какво е всеки един от артефактите, но не долови
пригодна за военни цели енергия.
- Може ли да ги докосна?
- Ако ти не можеш, то кой? Вземи например онази буца- FL12255. Но преди това
си помисли за някакъв земен материал- текстура, кожата на нещо... каквото и да е.
Давай.
Итън визуализира водата, както я помнеше да се надига от дъното на плувния
басейн в „Пантър Ридж“. Когато положи ръка върху парчето метал, то се превърна в
локва течност с цвят на желязо. Когато дръпна пръсти, то се стегна в първоначалната
си форма.
„Прах“ - помисли си той и щом поднесе ръка към предмета, той се превърна в
подобна на пудра субстанция с цвят на желязо. Щом допирът прекъсна, отново се
върна към формата си... това, както миротворецът осъзна, беше трансмутабелен
материал, настроен към мислите на онзи, който има физически контакт с него.
- Мили Боже! - промърмори тихо Оливия.
Итън вдигна металната сфера. По повърхността й минаваха поне дузина ръбчета
на сглобки. Беше тежка, но не толкова, че да не можеш да я държиш с една ръка.
- Балансирай я на върха на пръста си - предложи Бийл.
Изглеждаше твърде неудобна за целта, но Итън опита да я вдигне на показалеца
си. Сферата трябваше да падне, това не се случи - стоеше си стабилно и беше
напълно безтегловна. След още няколко секунди се издигна на три инча над пръста
му и увисна там. Завъртя се плавно. Различните й сглобки започнаха да се отварят и
затварят в бърза последователност и безшумно и внезапно в стаята се появи шести
посетител.
Беше изправен, слаб и висок, на ръст над седем фута, на вид- мъжки хуманоид
албинос със светли очи и дълга до раменете бяла коса. По ръбовете и на двете му
уши проблясваха украшения, самите ушни миди също много приличаха на човешки,
но бяха съвсем леко завити навътре. Съществото носеше дълга бяла роба, украсена с
дузини бляскави златни фигури, които напомниха на Оливия древни ацтекски
пиктографии, каквито беше виждала с Винсент в Националния исторически музей в
