грейнаха стотици червени снаряди - ответният огън на мъглявите. „Марин Уан“ се
намираше точно в средата на битката.
Огнени червени сфери и светкавици от синя светлина се кръстосваха в небесата.
Взривовете отекваха в нощта, която вече не беше тъмна. В трепкащата светлина на
експлозиите ясно се виждаха масивните кораби на мъглявите, но горгоните се
намираха високо в облаците и оставаха скрити. Нилсен стрелкаше хеликоптера през
турбуленцията на извънземната престрелка. През прозореца, чиято завеса бе
дръпнал Джеферсън, Итън видя червена сфера, която пропусна първоначалната си
мишена и връхлетя върху машината им. Разполагаше с част от секундата за реакция
и времето му стигна със замах на показалеца си да избие прозоречното стъкло навън
и със завъртане на китката успя да отбие сферата встрани, така че тя изцвърча на
косъм от опашната перка на хеликоптера.
- Кацай! Кацай! - крещеше Деримън, но в района нямаше подходящо за
приземяване място.
Някои от сферите и енергийните лъчи пробиваха черни кратери в земята под тях
и вдигаха във въздуха пера от отломки колкото камион. Хълмовете и от двете страни
на хеликоптера се гърчеха и сриваха и от тях изригваха въртопи прахоляк. Макар и
ужасен, Джеферсън остана очарован от гледката на стотиците бляскави следи и
копия извънземна огнева мощ, битката притежаваше обезоръжаваща красота, досущ
като най-изумителните и скъпи фойерверки, взривявани някога в нощното небе над
Ню Идън. Магията разкъса обхванат от син огън кораб на мъглявите на парчета,
сипещи се от височина две хиляди фута, но Джеферсън въпреки това остана скован
от почуда.
Внезапно останалите три кораба на мъглявите левитираха право нагоре в
облаците - движеха се безшумно и със скорост, на фона, на която земните летящи
машини бяха като безмоторни играчки. Битката продължи с размяна на изблици
пламък, но осакатеният хеликоптер се озова извън линията на огъня. Нилсен спусна
плазовете и свали „Кестрел“- а към земята, а крайната им цел се намираше само на
няколко мили.
Гарет беше сторил за пътниците всичко по силите си. Върна се в пилотската
кабина, докато Дейв помагаше на Итън да седне и му закопчаваше коланите.
- Дръж се! - наложи се да извика Дейв: нахлуващият през счупените прозорци
вой на двигателите беше оглушителен. Знаеше, че това е глупаво изказване, но
нямаше идея какво друго да предложи; Итън се потеше и трепереше, очевидно
изпитваше ужасна болка и...
- Да, така е - каза миротворецът, - но ще издържа.
Дейв и Оливия също се закопчаха. С приближаването си към земята
хеликоптерът започна да вибрира и да вие още по-силно. Вдигна облаци прах.
Джеферсън си каза, че няма начин тази простреляна птичка да се върне обратно в
Бялото имение - когато и където докоснеше тя земята, там щеше да остане
прикована задълго, освен ако не разполагат с друг хеликоптер или самолет, който да
използват. Но нямаше намерение да мисли за това в момента. Беше част от отбора и
не възнамеряваше да се отказва от Итън.
- Готови за приземяване! - обади се по интеркома Гарет, усилил говорителите на
пълна мощност. - Не знам как ще кацнем, така че се дръжте здраво!
Хеликоптерът се спусна надолу. Перките му издухваха праха във всички посоки.
Пилотът показа майсторството си, като кацна само с леко поклащане.
- Лесна работа! - заяви с ясно различима облекчена въздишка. - Право в
десетката, господин президент!
Двигателите замлъкнаха, перките спряха да се въртят, а екипажът отвори люка и
спусна стълбичката. Първи в прашния мрак излезе оцелелият войник, който огледа
всичко наоколо през чифт очила за нощно виждане и след това зае позиция, за да
може да открие огън по възможните заплахи. Преди по стълбите да се спусне, който
и да е друг, Дейв поспря да вземе карабината на мъртвия пехотинец и пъхна
пистолета му в колана на джинсите си. Деримън, блед и разтърсен от полета, понечи
да възрази, но Бийл се обади:
- Предай на старшина Суарес, че този човек излиза от хеликоптера въоръжен и с
мое позволение!
Лицевият тик на президента се бе върнал и той също бе доста пребледнял, но
гласът му се оказа изненадващо силен. Деримън слезе да изпълни нареждането, а
Уинслет го последва.
- Облегни се на мен - предложи Дейв на Итън.
Миротворецът отвърна:
- Мога да се движа и сам, благодаря!
Налагаше се, макар че болката го гризеше от дузина контузии. Можеше да
върви, но само с бавно куцукане. При слизането по стълбите Оливия му предложи
ръката си и той се хвана за нея само за да не изгуби равновесие.
След това всички те - Итън, Дейв, Оливия, Джеферсън, президентът, Деримън,
Уинслет и старшина Суарес - застанаха насред равнината, ширнала се сред околните
хълмове, очертавани от огъня на експлозиите и огнените проблясъци сред облаците
