оная ми ти палатка и се просвах по гръб, втренчен нагоре да броя звездите. И там,
където живеехме... се виждаха ужасно много. Просто греят ли, греят като реки от
светлина. По онова време си мислех, че съм най-големият късметлия сред хлапетата
по света. Само че сега... когато изляза в задния си двор и легна в тъмното... не
виждам никакви звезди. Нито една сред целия онзи мрак. Баща ми умря преди
няколко години и мама взе апартамент в Сарасота. Обадих й се онзи първи ден да се
убедя, че е добре. Исках да хвана самолет натам, но нали знаеш, че всичките полети
бяха спрени. Казах й да се добере до някой от лагерите, дето ги устройваше
Националната гвардия. Тогава последно се чух с нея. Надявам се да е успяла. Смяташ
ли, че може да е успяла, Джеф?
Джеферсън Джерико забеляза умолителната нотка. Може да беше какъв ли не -
манипулатор, мошеник, гадняр, който винаги дава предимство на желанията и
нуждите си, презира слабостите на другите и се възползва от тях; може да беше
гладен за пари, власт и секс „нощен таласъм“, както би го нарекла Реджина - но
точно в този момент в този страховит свят, в който горгон го водеше напред към
вероятната му смърт и до него имаше друго човешко същество, ранено в сърцето и
душата - той откри в себе си черта, която не разпозна и която беше толкова чужда на
естеството му, че дори не можа да намери подходящо название за нея.
Рече:
-
типове знаят с какво се захващат. Те са спасили хората. Много хора. Също и майка ти,
без съмнение!
- Аха - кимна Раткоф и си позволи кратичка усмивка. - И аз така си мисля.
Джеферсън Джерико винаги се изненадваше колко лесно могат да бъдат
подведени хората. Как, когато, искат да повярват, делото е наполовина готово. Беше
дори по-лесно, когато имаха нужда да вярват. Понякога се сблъскваш и със скала,
която отказва да бъде преобърната, но повечето бяха мекушави, особено когато
облечеше костюма си на пастор. И този номер с подбора и дешифрирането на
стихове от Библията, които подсказвали на инвеститора какви акции да купува и
продава... е, беше полезно да си имаш работещи за теб хора на фондовата борса, а
пък когато информацията излизаше грешна и Играчите на едро губеха пари, винаги
можеше да се оправдае, че такава е волята на Господ, който ни учи на смирение и
преди всичко на търпение, и че дори той -Джеферсън Джерико - също изучава този
урок. Но като цяло нещата се движеха според плана и когато Играчите на едро
плащаха на фондация „Джерико“ доброволна годишна вноска от петнайсет процента
комисиона от своите дарени от Бога и родени от стихове в Библията печалби, както и
каквото си пожелаеха да дадат от сърце, някогашният Леон Къшман поглеждаше
към цветното стъкло в кабинета си и се взираше в изобразената на него дъга.
Последно беше чул, че онези устроени от Гвардията убежища първо се бяха
превърнали в ями на паниката и тресавища от хаос и насилие за човешкия род. Най-
вероятно беше някои от тях да са паднали жертва и в битките между мъглявите и
горгоните. Можеше да се предположи, че майката на Бърт Раткоф е загинала още
през първите няколко месеца, ако не и първите седмици, и като стотици хиляди -
милиони? - от загиналите по света костите и пепелта й да бъдат открити едва след
края на войната, когато спасените човеци изпълзят от дупките, в които са се крили
дотогава. За да станат... какви? Роби за победителите? Опитни зайчета за
заниманията им по човешка генетика и мутации? Основа за нови оръжия за
поредната война в някой друг свят?
„Мои братя и сестри - помисли си Джеферсън, - през този прозорец не се вижда
дъга. Приклещени сме насред сблъсъка на две алчни за власт сили и ще бъдем
прецакани, все едно коя от двете победи.“
- Да - каза свещеникът, - сигурен съм, че майка ти се чувства добре.
И точно тогава видя по пътя срещу тях да се приближава превозно средство.
В първия момент си помисли, че му се привиждат разни работи. Може да беше
мираж. Но... жълт училищен автобус?
Воуп се спря. Главата му сякаш взе да вибрира толкова бързо, че в течение на две
секунди изглеждаше като безглав. Рече:
- Ще спрем това средство.
- Момчето е вътре, така ли? - поинтересува се Джеферсън.
- Да... - отговори Воуп и повтори: - Ще спрем това средство.
На Джеферсън не му изгледаше шофьорът на автобуса да има намерение да
спира. Воуп отново тръгна напред, на крачка отзад от едната страна го следваше
пасторът, а от другата страна Paткоф простена и се заолюлява на покритите си с
пришки стъпала и сковани крака. Джеферсън вдигна ръце и ги размаха напред-назад
срещу шофьора на автобуса.
- Те не спират - заяви Раткоф. - По-добре да се махнем oт шосето!
