По това време Кнехт много пъти посещаваше столицата. Госпожа Десиньори почна да изпитва все по-голямо доверие към него, защото, както обикновено става, здравият, хармоничният човек лесно намира път към трудния и утежнения и тя скоро бе спечелена за плана на своя мъж. От Тито знаем, че при едно от тези посещения малко дръзко заявил на магистъра, че не желае да бъде заговаряй на „ти“, тъй като на него всички, и учителите от училището, му говорели на „ви“. Кнехт благодарил, с голяма вежливост се извинил и му разказал, че в неговата провинция учителите говорят на „ти“ на всички ученици и студенти, дори и когато отдавна са пораснали. А след обяда той помолил момчето да излезе заедно с него и му покаже нещо от града. При тази разходка Тито го повел по една внушителна улица на стария град, където в почти непрекъсната редица се издигат столетни къщи на благородни, богати патрициански фамилии. Пред една от тези солидни високи къщи с тясна фасада Тито се спрял, посочил герба над портала и поставил въпроса:
— Познавате ли това? — и тъй като Кнехт отрекъл, той казал: — Това е гербът на Десиньори и старата ни родова къща, която е принадлежала на семейството триста години. Сега обаче живеем в нашата безлична стереотипна къща само защото моят баща след смъртта на дядо ми имал хрумването да продаде тази красива достойна фамилна къща и да си построи модерна, която впрочем сега вече не е чак толкова съвременна. Можете ли да разберете нещо такова?
— Мъчно ли ви е за старата къща? — попитал Кнехт приятелски и когато Тито страстно потвърдил, повторил въпроса: — Можете ли да разберете нещо такова? Човек може всичко да схване и разбере, когато то се разясни. Една стара къща е нещо хубаво и ако новата седеше редом с нея и той можеше да избира, положително би запазил старата. Да, старите къщи са красиви и внушителни, понякога тъй красиви, както тази тука. Но сам да построиш къща, е също така хубаво и когато един старателен, честолюбив млад мъж се изправи пред избора дали примирен да се настани удобно в едно готово гнездо, или да си построи съвсем ново, трябва да разберем, че неговият избор ще падне върху новия строеж. Така както познавам баща ви, а аз го познавах още когато беше на вашата възраст и бе страстен смелчага, зная, че продажбата и загубата на къщата никому не е причинила по-голяма болка, отколкото нему. Той бе в тежък конфликт със своя баща и семейство и както изглежда, възпитанието му при нас в Касталия не бе съвсем правилно за него, най-малкото то не можа да го предпази от някои ревностно прибързани неща. Едно от тях явно е продажбата на къщата. С това той удари в лицето и поиска да обяви война на семейната традиция, на баща си, на цялото минало и всичката зависимост, поне желанието, струва ми се, е съвсем разбираемо. Но човекът е чуден, затова и друга една мисъл не ми се вижда съвсем невероятна — мисълта, че продавачът на старата къща с тази продажба е искал да причини болка не само на рода, но и на себе си. Семейството го беше разочаровало, то го бе изпратило в нашите елитни училища и оставило да бъде възпитаван там по нашия маниер, а когато той се върна, го посрещна със задачи, изисквания и амбиции, за които не би могъл да бъде дорасъл. Но не бих искал да се задълбочавам повече в психологично тълкуване. Във всеки случай историята с продажбата на тази къща показва колко голяма е силата на стълкновението между бащи и деца, на тази омраза, на тази превърната в омраза любов. При живи и даровити натури този конфликт се явява често, световната история е пълна с примери. Впрочем аз бих могъл съвсем добре да си представя един по-късен млад Десиньори, който ще си постави като задача на живота на всяка цена да си възвърне собствеността върху фамилната къща.
— Е — извика Тито, — бихте ли го оправдали, ако той направи това?
— Не бих искал да бъда негов съдник, Млади господине. Но ако един потомък на Десиньори осъзнае величието на своя род и задължението, което то налага върху неговия живот, ако той вложи силите си в служба на града, държавата, народа, на правото и благополучието и е достатъчно твърд, че заедно с това да осъществи и възвръщането на къщата, той ще бъде внушаващ уважение човек и ние бихме му свалили шапка. Но ако не си постави в живота друга цел освен тази история с къщата, тогава не ще бъде нещо друго, а само вманиачен, влюбен в тази идея, човек на страстта и най-вероятно такъв, който никога няма да открие смисъла на младежкия конфликт с бащата и цял живот, и след като възмъжее, ще го влачи със себе си. Бихме могли да го разберем, също и да го съжалим, но той няма да увеличи славата на своя род. Хубаво е, когато един стар род изпитва любов към своята къща, но той се подмладява и сдобива с ново величие винаги само чрез това, че неговите синове си поставят по-големи цели, отколкото да служат на фамилията.
