Мислите на Кнехт за падението, заплашващо касталийския дух, естествено приятелят му отдавна знаеше, доколкото той бе пожелавал да ги сподели с него, а другият — готов да ги възприеме. Те бяха повод за магистъра и когато реши да се открие пред Тегулариус. Противно на очакването му и за голямо облекчение Фриц прие споделеното доверчиво, без трагизъм, нещо повече, изглеждаше, че представата магистърът да захвърли своята длъжност пред колегията, да изтупа краката си от прахта на Касталия и избере живот по свой вкус приятно го вълнуваше, дори забавляваше. Като самотник и враг на всякакво нормиране, Тегулариус винаги беше на страната на отделния човек срещу колегията; винаги — готов по остроумен начин да се бори, дразни и надхитрява официалната власт. С това на Кнехт бе посочен път и отдъхвайки си, с една вътрешна усмивка той веднага обърна внимание и на реакцията на приятеля си. Не разколеба схващането му, че се отнася за един вид атака срещу колегията и чиновническата педантичност и че при това му отрежда ролята на съучастник, сътрудник и съзаклятник. Трябваше да бъде изготвена молба на магистъра до колегията, едно изложение и разяснение на всички причини, които го бяха накарали да вземе решението за отказ от длъжността и подготовката и оформянето на тази молба следваше да бъде задача главно на Тегулариус. Преди всичко бе необходимо той да усвои историческите възгледи на Кнехт за възникването, разрастването и сегашното състояние на Касталия, тогава да събере исторически материал, с който да подкрепи желанията и предложенията на Кнехт. Че с това той трябваше да навлезе в една област, която досега избягваше и презираше — заниманието с история, — изглежда, не му пречеше и Кнехт побърза да му даде необходимите указания. Така Тегулариус се задълбочи със старанието и упоритостта, които умееше да проявява при отделни странични начинания в своята нова задача. На него, упорития индивидуалист, тези изследвания даваха едно странно мрачно задоволство, с което беше в състояние да докаже на бонзите и членовете на йерархията техните недостатъци и проблематичност или поне да ги подразни.
Кнехт споделяше това задоволство толкова малко, колкото и вярваше в успеха от старанията на своя приятел. Той бе решил да се избави от оковите на сегашното си положение и да се освободи за задачите, които чувстваше, че го чакат, но му беше ясно, че нито ще се пребори с колегията с разумни доводи, нито ще може да възложи на Тегулариус макар и малка част от това, което трябваше да свърши тук. За него бе благоприятно, че докато още живееше близо до него, той бе зает и вниманието му отклонено за известно време. При последното посещение на Плинио Десиньори, след като разказа за това, той добави:
— Приятелят ми Тегулариус сега се занимава и по този начин е обезщетен за това, което смята, че е загубил чрез твоето завръщане. Ревността му почти преминава и работата му в подкрепа на моето намерение и срещу колегите ми му се отразява добре, той е почти щастлив. Но, Плинио, не вярвай, че очаквам кой знае какво от неговата акция, освен добрините, които тя прави нему. Че нашата върховна колегия ще даде ход на запланираната молба, е съвсем невероятно, дори невъзможно, най-многото тя да ми отговори с едно кротко неодобрително напомняне. Това, което се възправя между моите намерения и тяхното осъществяване, е самият основен закон на нашата йерархия и на мен съвсем не би ми харесвала колегия, която би освободила своя майстор на играта на стъклени перли въз основа на една колкото и убедително обоснована молба и би му разрешила дейност извън Касталия. Освен това съществува и майстор Александер от ръководството на ордена, човек, когото нищо не може да превие. Не, тази борба ще трябва да изведа сам. Но нека Тегулариус поупражни своето остроумие! По този път загубваме само малко време, а то и бездруго ми е потребно, за да мога да оставя тук всичко в пълен ред и оттеглянето ми да не нанася щети на Валдцел. Но междувременно ти трябва да ме подслониш и ми създадеш възможност за работа, пък било и най-скромна, в краен случай бих се задоволил с мястото на учител по музика, то трябва да бъде само начало, един трамплин.
Десиньори мислеше, че нещо такова ще се намери, стига да дойде моментът, а неговата къща по всяко време бе отворена за приятеля му. Но Кнехт не беше доволен от това.
— Не — каза той, — не бих искал да бъда третиран като гост, трябва да имам работа. А свръхвсичко един престой в твоя дом, който е толкова хубав, ако трае по-дълго от няколко дни, само ще увеличи напрежението и трудностите там. Имам голямо доверие в тебе, а и твоята жена любезно свикна с моите посещения, но всичко това мигом би придобило друго лице, ако аз вече не съм посетителят, не съм гостът и Magister Ludi, а един беглец и гост за дълго.
