Кой изобщо знаеше, че Карън Делфуенсо е изчезнала? Естествено, ако не броеше собствените си подчинени и съседите. И лошите, разбира се. Но защо идваха за детето, след като бяха убили майката?
Защо?
Той слезе от колата, за да се освежи на студения въздух. Направи няколко крачки напред-назад, а след това се облегна на предния десен калник. Тук най-добре се усещаше топлината, която излъчваше доскоро работещият двигател. На изток валеше. Тъмните облаци бяха доказателство за това. Обърна им гръб и насочи вниманието си към двете къщи пред себе си. На Делфуенсо и на съседката. Сякаш търсеше вдъхновение от тях. Но не получи нищо подобно и сведе поглед към канавката. Калта беше насечена от отпечатъците на гумите му. Заприлича му на някакъв доклад за провал, изписан върху калта и водата. Цели четири пъти беше паркирал тук в рамките на няколко часа. Първия път в компанията на Соренсън след среднощния маратон до къщата на Миси Смит и обратно. Втория път рано сутринта, вече сам, за да донесе част от лошите новини. Третият беше задължителен за всеки съвестен служител на закона — да провери състоянието на нещата. Тогава откри, че Луси е изчезнала. И сега, след дълго и безплодно издирване. Отпечатъците от гуми бяха много. Май повече, отколкото трябваше да бъдат след четирите му посещения. Навътре, навън, диагонално и странично. На места се бяха образували кални локви, широки почти два метра. Приличаха на разлати казани с катран. Явно беше минал и през тях.
Но само той. Никой друг.
Погледна още веднъж, за да бъде сигурен. После тръгна напред, бавно и предпазливо, за да не унищожи уликите. Или тяхната липса. На пръв поглед му се стори, че следите от гуми са само негови. Пред къщата на Делфуенсо със сигурност нямаше други. Пред съседката — също. Там личаха единствено специфичните шарки на „Мишлен“, с които беше оборудвана неговата краун виктория. Автомобилният еквивалент на оригиналния аспирин. Той ги познаваше много добре, защото имаше задължението да разпределя бюджета на участъка и поръчваше гумите онлайн, директно от полицейския склад в Мичиган. На ниска цена, без ДДС и с пълна гаранция. Доставяха ги с пощенски камион, а ги монтираха в сервиза за гуми на Фил Ейбълсън в съседния окръг. С него бяха сключили дългосрочен договор за монтаж в замяна на ниски цени. Фил беше умник.
Гудман се върна в колата и я премести на лекото възвишение в средата на платното, където асфалтът беше сух и сравнително чист. След това слезе и отново провери следите, този път спокойно и без да бърза.
Вече беше сигурен.
Следите от гуми наоколо бяха единствено от неговите нископрофилни мишлени с размери 225/60R/16, закупени само за деветдесет и девет долара бройката, плюс пет за балансиране и монтаж.
Детето на съседката не беше видяло кола, защото не бе имало кола.
Луси Делфуенсо беше отвлечена пеша.
Но какъв бе смисълът от подобен акт, при това насред пущинаците на Небраска?
46
Соренсън напусна магистралата точно от мястото, на което Ричър беше започнал нощното си пътуване преди дванайсет часа. Той видя рампата, която беше използвал в студения мрак, и си спомни за кръжащия над главата му хеликоптер, за импалата, спряла на десетина метра от него, за Алън Кинг и Дон Маккуин, обърнали се назад с очевидното намерение да предупредят Карън Делфуенсо. Спомни си и въпроса на Кинг накъде е тръгнал.
Не съвсем.
Мисията все още не бе завършила.
Соренсън продължи на юг, навлизайки в непозната за Ричър територия. Движеха се по прав второстепенен път, прав като всичко останало в Айова. Но пейзажът от двете страни на пътя беше по-различен. Малко по-суров, не толкова живописен. На трийсетина километра вляво се виждаха плътни облаци, настъпващи от изток. Там валеше и духаше вятър. Същият дъжд, който се беше изсипал върху изгорялата импала в Айова и мотела на дебелия мъж. Следваше ги бавно, но упорито. Като послание или лоша новина, от която няма как да избягат.
Очевидно и Соренсън си беше направила заключенията за рампата, водеща на изток.
— Тук те качиха, нали? — подхвърли тя.
Ричър кимна.
— Стоях там малко повече от час и половина. Подминаха ме петдесет и шест превозни средства. Те бяха в петдесет и седмото.
— Да предположим, че не си бил там. Че никой не е бил там. Кой тогава щеше да им служи за прикритие?
— Самата Делфуенсо е била прикритие.
— Ами ако аз бях разгадала нещата по-бързо? Ако бях издала ОЗИ за трима души? Плюс регистрационния номер като черешка на тортата?
— Не забравяй, че бяха въоръжени. Биха могли да си пробият път със стрелба или просто да опрат пистолет в главата на Делфуенсо. Това не бива да се изключва. Не мисля, че щатските полицаи на Небраска и Айова са тренирали за подобни ситуации.
— Голям риск.
— В смисъл?
