- Не е минал и ден без да си мисля за теб. Но ти си отиде.
- В едно забутано място в северозападната част на Ан
Имаше си причини за това, изпитваше твърде голяма болка
гола.
и така реши. Тръгна си. Изградих живота си с този мъж.
- И щом ти е казал, че не търпи отлагане, ти си захвър
Имахме проблеми, но Рик бе целият ми свят. Схващаш ли?
лила всичко и ето те тук, така ли?
- Разбира се.
-Да.
- Обичах го. Той бе баща на сина ми. Матю е само на
Карън разпери ръце, за да покаже, че това обяснява
четири години. А някой го лиши от баща.
всичко.
Териса просто чакаше.
- Не ме излъга, когато настоя да дойда в Париж, Карън.
- Сега сме в траур. Справям се някак си. Опитвам се да
Карън не беше толкова убедена. Ако преди беше тъжна,
събера парчетата от разнебитения си живот и да защитя де
сега изглеждаше разнебитена. Териса хвърли поглед към
тето си. Така че, съжалявам. Няма да говоря за автомобилна
мен. Аз кимнах с глава.
катастрофа, станала преди десет години. Не и на този ден.
118
119
Тя се изправи. В думите й имаше логика и все пак нещо
ресуваше) и сметки за електричество (това - не). Отварях
в гласа й биеше на кухо.
чекмеджетата и се ровех в тях.
- И аз се мъча да направя същото - забеляза Териса.
- Какво търсиш? - попита Териса.
- Какво?
- Плик с надпис: „ВАЖНАТА УЛИКА Е ВЪТРЕ".
- Опитвам се да защитя детето си.
Това щеше да е истинско чудо, разбира се. Да открия
Карън отново я погледна слисано.
нещо за Мириям. Може би снимки. Освен това записах си
- За какво говориш?
номерата на сметките, на кредитната карта, телефонните
- Какво стана с Мириям? - попита Териса.
номера. Трябва да изтръгнем някаква информация от тях.
Карън я изучаваше с поглед. После се обърна към мен,
Надявах се да открия дневник с датите на насрочени срещи,
сякаш търсеше здрав разум в страничния наблюдател. Аз
ала такъв липсваше.
гледах строго.
Попаднах на няколко фотографии, на които, както раз
- Видя ли я онази нощ?
бирах, бяха снети Карън, Рик и синът им Матю.
Ала Карън Тауър не отговори. Отвори плъзгащите се
- Това ли е Рик? - попитах.
врати и се сля с тълпата опечалени.
Тя кимна с глава.
Не знаех какво да правя със снимката му. Той имаше ве
личествен нос, воднисто сини очи и мръсноруса коса, нещо
средно между чуплива и непокорна. Всички правят така -
виждаш бившия и го грабваш. Понечих да сторя същото,
но изведнъж се спрях. Върнах фотографиите обратно на
Ш Е С Т Н А Й С Е Т А Г Л А В А
мястото им и продължих обиска. Нямаше други снимки. Не
зърнах фотография на русата му дъщеря, която да е крил с
години. Нямаше и стари снимки на Териса.
Обърнах се и видях лаптопа върху шкафа.
Щом Карън излезе от гостната, аз се приближих до пи
- Колко време имаме още? - попитах аз.
салището.
- Ще пазя на вратата.
- Какво правиш?
Щракнах върху МАКБУК. Появи се само след секунди.
- Душа - отвърнах.
Кликнах на иконката най-долу. На екрана светна календарът
Писалището беше от махагоново дърво, със златно
му. За миналия месец нямаше нищо. Вдясно в колонката
ножче за отваряне на писма, което се сгъваше надве и се
стояха вертикално върху старинни поставки с гнезда. Не се
гордея със следващата си постъпка, ала и не си посипвам
главата с пепел. Извадих мобилния си телефон. Онзи, кой
4714
то ми бе дал Уин - в него бе вграден доста чувствителен
фотоапарат. Започнах да разгръщам писмата и да ги фото
Нямах представа какво може да означава това, ала напи
графирам.
саното бе класифицирано като
В пликовете имаше сметки от кредитни карти. Нямах
- Какво има? - попита Териса.
време да прегледам всичките, при това имах нужда само
Изчетох НЕОТЛОЖНИТЕ ЗАДАЧИ и я попитах дали
от номерата им. Видях телефонни сметки (това ме инте-
знае какво означава написаното. Тя нямаше представа.
120
121
Времето летеше. Помислих си дали да не изпратя по елек
усмихнат и държеше сина си близо до себе си. Пот капе
тронната поща написаното до Есперанца, но това можеше
ше от челото му. Можех да се обзаложа, че е останал без
да се забележи. Тогава? Разбира се, Уин имаше няколко
дъх, но изпитва див възторг. Четиригодишният Матю се бе
анонимни електронни адреса. Изпратих му данните и от
сгушил в баща си - на ръцете му бяха нахлузили грамадни
календара, и от адресната книжка. Прехвърлих се на ИЗ
ръкавици от онези, които носят вратарите - мъчеше се да
ПРАТИ и после изтрих изпратеното, за да не го види някой.
изглежда сериозен и аз си казах, че това хлапе ще израсне
Не съм ли умен?
без усмихнатия си баща; помислих си и за Джак - още едно
Ето ме - ровя се из вещите на мъж, който наскоро е бил
момче, което щеше да расте без баща си, - после си спом
убит, докато вдовицата и синът му плачеха в съседната
них за собствения си баща, за това колко много го обичах и
стая. Какъв герой! Може би на излизане трябваше и да за
как все още имах нужда от него, и затворих файла.
бия и един ритник в задницата на добрата стара Кейси?
Промъкнахме се към изхода, без да се сбогуваме. Поглед
- Кой е Марио, за когото говорехте? - попитах.
