нах назад и забелязах малкия Матю, отпуснал се на стола в
- Марио Контуци - отвърна Териса. - Най-добрият при
ъгъла. Беше облечен в черно костюмче.
ятел на Рик, помощник-продуцент. Работеха заедно.
На четиригодишните не им отиват черни костюми. На
Потърсих името му в адресната книжка. Бинго! Вкарах
четиригодишните им отива да се правят на вратари, сгуше
и домашния, и мобилния му телефон в паметта на моя.
ни до бащите си.
Не съм ли наистина умен?
- Знаеш ли къде се намира „Уилшъм Стрийт"? - попитах.
- Наблизо е. Марио още ли живее там?
Кимнах с глава и набрах домашния телефонен номер на
Марио Контуци отвори входната врата, без да попита
Марио. Отговори ми мъж със силен американска акцент и
кой звъни. Беше слаб и жилав и приличаше на ваймарско
когато го чух да казва „Ало?", затворих.
ловно куче. Обърна тясната си физиономия към Териса:
- Вкъщи си е - казах аз.
- Не ти липсва хладнокръвие.
Надявам се, че любителите детективи си водят записки.
- И аз се радвам да те видя, Марио.
- Трябва да побързаме.
- Току-що ми позвъни един приятел от дома на Карън.
Отворих файла с електронните снимки. Той съдържаше
Каза, че си се отбила без покана. Вярно ли е?
много фотографии, ала нищо интересно. Не можех да из
-Да.
пратя всичките. Това щеше да ми отнеме часове. Снимките
- Какво си мислиш? - Марио кимна с глава към мен. - И
бяха нормални, което ще рече скучни. Карън се усмихва
защо мъкнеш този тъпанар със себе си?
щастливо до мъжа си. Рик също изглежда щастлив. Двама
- Познавам ли ви? - попитах аз.
та сияят със сина си на ръце. Тук имаше една особеност -
Марио носеше от онези плътно прилепнали встрани
като поставих курсора върху СЪБИТИЕ, снимките започ
очила, за които винаги съм смятал, че не са много удобни.
наха бързо да се изреждат една след друга. Пред погледа
Панталоните му бяха от костюм, а бялата му риза бе раз
ми премина
копчана до кръста.
- Нямам време. Моля, напуснете.
до смърт,
- Трябва да поговорим - заяви Териса.
Спрях се на една от последните снимки с наименовани
-Вече е късно.
ето „
- Какво трябва да означава това?
еднакви екипи на „Манчестър Юнайтед". Рик бе широко
Той разпери ръце.
122
123
- Ти беше тази, която си тръгна, Териса, не помниш ли?
забягва с теб на някакъв забутан остров. Знаеш ли, как се
Може би си имала причина. Чудесно. Ти си знаеш. Но сега,
почувства приятелят ми?
когато той е мъртъв, ти се е дощяло да си побъбриш, така
- Зле? - предположих аз.
ли? Не става. Нямам какво да ти кажа.
Това го накара да спре. Отново се обърна към Териса.
- Беше много отдавна - забеляза тя.
- Виж сега, няма да се нахвърля върху теб като войнстващ
- Тъй мисля и аз. Рик те чакаше да се върнеш. Известно
запъртък, но трябва да знаеш, че мястото ти не е тук. Между
ли ти е? Цели две години те чакаше. Ти беше разстроена и
Рик и Карън се получи добре. Ти се беше отказала от него.
потисната - всички го разбрахме, - ала това не ти попречи
Погледнах към Териса. Тя полагаше всички усилия да
да се мотаеш с господин Баскетболна звезда.
се сдържи.
- Рик е знаел за него? - попита Териса.
- Укоряваше ли ме? - попита.
- Разбира се. Мислела си, че душата ти е опустошена,
- За какво?
че си твърде уязвима, може би. Не те изпускахме от очи.
Тя не каза нищо.
Рик се надяваше да се върнеш при него. А вместо това ти
Гневът на Марио отмина и той отпусна рамене. Гласът
се заби на някакъв малък остров, за да си правиш оргии с
му прозвуча по-кротко.
този господинчо.
- Не, Териса, не те е укорявал нито за миг. Не и за това,
- Следили сте ме, така ли? - попита Териса.
което ти казах току-що. Но аз те съдех - мисля, че беше
- Не те изпускахме от очи, да.
задето го остави. Ала той - никога.
- Колко време?
Тя мълчеше.
Той не отговори. Внезапно реши да оправи ръкава на
- Трябва да тръгвам - каза Марио. - Ще помогна на Ка
ризата си.
рън за приготовленията. Приготовления. Сякаш става дума
- Колко време, Марио?
за сватба. Ама, че дума!
- Във всеки един момент знаехме къде се намираш. Не
Териса все още изглеждаше малко замаяна, така че се
казвам, че сме го обсъждали, а и последните шест годи
включих в разговора:
ни ти изкара в онзи център за бежанци, така че не сме те
- Имаш ли някакви предположения кой може да го е
проверявали много често. Но знаехме къде си. Затова съм
убил?
много изненадан да те видя с този козел, Супернадарения
- Сега пък какво искаш, Болитар? Да не би да си станал
кретен. Мислехме, че си му била шута още преди години.
ченге?
И отново размаха пръст под носа ми.
- Бяхме в Париж, когато го убиха - поясних аз.
- Марио? - рекох аз.
Той се обърна към Териса:
Той ме погледна.
- Срещала си се с Рик?
- Ако пак напъхаш пръста си в лицето ми, ще ти го скъся.
- Нямах тази възможност.
- О! Страшилището на класа ме заплашва - забеляза той
- Но той ти се е обадил?
и върху тясното му лице се разля самодоволна усмивка. -
-Да.
Сякаш съм се върнал в училище.
- По дяволите!
Тъкмо щях да му дам да разбере, но си казах, че силата
