Марио затвори очи. Все още не ни бе поканил да влезем,
тук едва ли ще помогне.
но аз напирах към вратата и той отстъпи назад. Не знам
- Имаме някои въпроси към теб - казах.
защо, но очаквах да видя типично ергенско леговище; ала
- И аз трябва да отговоря, така ли? Не разбираш, нали?
по пода се търкаляха играчки, а в ъгъла бе подпряно детско
Тя бе омъжена за най-добрия ми приятел и в един момент
кенгуру.
124
125
- С Грини се оженихме - уведоми Териса той. - Спом
със стволови клетки, всичко от този род. Но после изчезват.
няш ли си я?
Рик бе обзет от идеята да научи всичко за тях.
- Разбира се. Радвам се за теб, Марио.
- И какво откри?
За миг той се умълча, за да преоцени положението, и се
- Доколкото ми е известно, не много. Финансирането
успокои.
им бе доста странно. Не успяхме да го проследим. Те бяха
- Имаме три хлапета. Непрекъснато си казваме, че тряб
против абортите, против работата със стволови клетки и
ва да си купим по-голямо жилище, но тук ни харесва. А пък
поддържаха осиновяването. Наистина, мислех ги за доста
и имотите в Лондон са много скъпи.
солидна организация. Не ми се щеше да навлизам в спора
Стояхме прави.
помежду им в полза на живота или в полза на свободния
- Значи, Рик ти позвъни - обърна се Марио към Териса.
избор, но според мен и двете страни трябваше да стигнат
-Да.
до съгласие и да заявят, че осиновяването е обещаваща ал
Той поклати глава.
тернатива. Струва ми се, че накрая го направиха. Вместо
Тук вече аз се намесих:
да атакува клиниките, организацията започна да работи по
- Познаваш ли някого, който би искал да го убие?
въпроса за защитаване на нежеланата бременност и осино
- Рик беше един от най-добрите разследващи журнали
вяване на нежеланите бебета.
сти в света. Загроби мнозина.
- И Рик се заинтригува?
- Кого по-точно?
-Да.
- Не, не мога да кажа. Все още не разбирам какво общо
- Защо?
има това с вас двамата.
- Не знам.
Исках да му обясня, ала си дадох сметка, че не разпола
- Кое го накара да се занимае с дейността им?
гаме с достатъчно време.
- И на това нямам отговор.
- Ще ни изтърпиш ли още една минута?
Гласът му се снишаваше все повече.
- Да ви изтърпя ли? Нима се мислите за много забавни?
- Не си ли се замислял?
- Моля те, Марио. Важно е - настоя Териса.
- Замислих се, когато се върна след погребението на
- Само защото ти твърдиш, че е важно?
баща си.
- Познаваш ме - продължи тя. - Знаеш, че щом моля за
Марио обърна поглед към Териса:
нещо, значи е важно.
- Нали знаеш за Сам?
Той се замисли върху думите й.
- Карън ми каза.
- Марио?
- Самоубийство - уточни той.
- Какво те интересува?
- Болен ли е бил?
- Върху какво работеше Рик? - попита тя.
Марио кимна с глава:
Той отмести поглед встрани и прехапа устни.
- Хореята на Хънтингтън1.
- Преди няколко месеца започна да разследва една бла
Териса изглеждаше ужасена.
готворителна организация, наречена „Спасете ангелите".
- Сам е страдал от болестта на Хънтингтън?
- И кои са тези ангели?
- Честно казано, не знам. Започват като евангелистка
група, класическа организация, защитаваща правото на
1 Генетично детерминирано заболяване на централната нервна
живот. Обявяват се против клиниките, в които се извърш
система, описано за първи път ог Джордж Хънтингтън през 1872
ват аборти, планира се майчинство, правят се изследвания
година. - Б . пр.
126
127
- Изненада се, нали? Мисля, че го криеше, ала когато
Ние чакахме.
състоянието му се влоши, така де, не пожела да премине
- Аз му отвърнах: „И ти". Но той го пропусна покрай
през мъките, които го очакваха. Избра по-лесния път.
ушите си. Забелязах, че беше напълно обезкуражен, Тери
- Но... как... не знаех.
са, познаваш го. Нищо не бе в състояние да го уплаши.
- И Рик не знаеше. Нито пък Сам бе съвсем наясно с
- И последния път по телефона звучеше уплашено -
болестта си. Разбра го в самия край.
кимна с глава Териса.
- Но как е възможно?
- Как ли не се мъчих да го накарам да разговаря с мен,
- Известно ли ти е как протича хореята? - попита Марио.
да открие душата си. Не и не. Побърза да си тръгне и от
Тя кимна с глава.
тогава не ми се е обаждал. Изобщо. А днес ми позвъниха с
- Бях писала за нея. Наследствена е. Единият от роди
новината.
телите ти трябва да е болен, за да се разболееш и ти. Ако
- Някаква представа къде може да са файловете ти?
единият от тях е болен, шансът ти да я хванеш е две към
- Обикновено държеше копията в офиса си.
едно.
- Ако ги видим, може да разберем нещо.
- Точно така. Бащата на Сам - дядото на Рик - трябва
Марио мълчаливо я гледаше.
да е бил податлив на болестта, ала е загинал в Нормандия,
- Моля те, Марио. Знаеш, че не бих те молила, ако не
преди тя да се прояви. Ето защо Сам нямаше представа от
беше толкова важно.
какво е болен.
Той бе още сърдит, ала вече го превъзмогваше.
- Рик направи ли си тест? - попита Териса.
- Нека утре сутринта ги потърся, става ли?
- Не знам. Дори не каза истината на Карън - сподели
Хвърлих поглед към Териса. Не знаех доколко бихме
само, че баща му има неизлечима болест. Но поостана мал
могли да го притиснем. По всичко личеше, че този мъж
ко по-дълго в САЩ. Мисля, че е оправял нещата на баща
познава Рик Колинс най-добре от всички. Беше неин ред.
