си, че е продал имота. Тъкмо тогава се натъкнал на благо
- Напоследък Рик споменавал ли е за Мириям? - попита тя.
творителната организация.
Марио вдигна поглед. Позабави се и аз очаквах простра
- По какъв начин?
нен отговор. Ала той изрече само:
- Нямам представа.
-Не.
- Спомена, че били против работата със стволови клет
Чакахме подробности от него. Но уви!
ки? Това свързано ли е с хореята?
- Според мен - започна Териса, - има вероятност Мири
- Би могло, но Рик повече ме караше да проверявам фи
ям да е жива.
нансирането им. Да разбера откъде идват парите. „Проследи
Ако Марио Контуци е знаел нещо по въпроса, тогава
парите" - старият девиз. Рик искаше да знае всичко, което
сигурно бе психопат. Не твърдя, че е невъзможно хората
може, за тях и за хората, които ги дават. Но по едно време
да лъжат, да се преструват и да ти правят номера. Виждал
ми заяви, че проучванията ми повече не са му необходими.
съм дори твърде известни люде да го вършат. Едните се
- Отказал се е, така ли?
самозалъгват, че лъжата, изречена от тях, е пълната и не
- Не. Просто ми каза да спра. Той не спря. Спрях само аз.
подправена истина, а другите са наистина психопати. Ако
- Знаеш ли причината?
Марио е подозирал, че Мириям е жива, той със сигурност
- Всъщност не. Пристигна, прибра всичките ми файлове
попада в една от двете групи.
и изрече нещо много странно.
Направи гримаса в стил: „Добре ли чух?". В гласа му се
Марио погледна първо към Териса, после пак към мен.
появи нотка на гняв.
- Каза: „Трябва да си предпазлив, имаш семейство".
- За какво говориш?
128
129
Да изкаже подозренията си гласно очевидно й костваше
С Е Д Е М Н А Й С Е Т А Г Л А В А
огромно усилие. Разговорът продължих аз. Като се мъчех
да придам логика на думите си, разказах му за петната
от кръв, за русия косъм и за ДНК анализа. Не споменах
за факта, че съм я зърнал на видеозаписа, не казах нищо
такова. И без това историята звучеше неправдоподобно.
Когато се отдалечихме на достатъчно разстояние от
Най-добрият начин да се съобщи подобно нещо бе с по
дома на Марио Контуци, Териса каза:
мощта на научни доводи като например кръвния тест, а не
- Трябва да отида на гроба на Мириям.
да използвам интуицията си, основаваща се на походка и
Спряхме друго от хубавите лондонски таксита и поте
наблюдения с видеокамери.
глихме, обгърнати в мълчание. Стигнахме до ограденото
Дълго време той не каза нищо.
гробище и спряхме пред портата. Всички гробища имат
Последва:
ограда и порта. Какво всъщност пазят те?
- Кръвните проби сигурно са сгрешени.
- Да те почакам ли тук? - попитах.
Двамата с Териса мълчахме.
-Да.
- Или пък, да, да! Полицията мисли, че ти си убила Рик,
И така, останах да я чакам пред портата, сякаш се боях
нали?
да стъпя върху святата земя. Не отделях поглед от Териса
- Отначало наистина предположиха, че Териса има
като някой страж, ала когато тя коленичи, аз се обърнах и
пръст в тази работа.
тръгнах. Мислех си какво ли минава през главата й, какви
- Ами ти, Болитар?
спомени нахлуват в душата й. Уверявам ви, това не бе до
- Бях в Ню Джърси, когато е бил убит.
бра идея от моя страна, затова набрах Есперанца в Ню Йорк
- Значи, мислят, че Териса го е сторила, така ли?
по мобилния си телефон.
-Да.
Тя вдигна след шестото позвъняване.
- А пък ти знаеш какви са ченгетата. Проиграват ситу
- Не си ли чувал за разлика във времето, глупчо?
ациите в ума си. Какво по-добро от това - да ти кажат, че
Погледнах часовника си. В Ню Йорк беше пет сутринта.
мъртвата ти дъщеря е все още между живите?
- Опа! - възкликнах аз.
Сега аз направих гримаса:
- Какво има пък сега?
- Как този факт би помогнал, за да я обвинят в убий
Реших да й съобщя голямата новина. Разказах й за ДНК
ството му?
тестовете и за русокосото момиче.
- Че откъде да знам? Но, имам предвид... Хайде, Териса.
- Това дъщеря й ли е?
Знам, че го желаеш. По дяволите, аз също. Но как е възможно?
- Очевидно.
- Когато изключиш невъзможното, онова, което остава,
- Пълна лудница - заяви Есперанца.
независимо колко невероятно ти се струва, трябва да е ис
- Така е.
тината - произнесох аз.
- И какво искаш от мен?
- Сър Артър Конан Дойл - забеляза Марио.
- Направих куп снимки - на кредитни карти, сметки,
- Точно.
телефонни номера и тъй нататък - и ти ги пуснах по елек
- Готов ли си да отидеш толкова далеч, Болитар?
тронната поща - отвърнах аз. - И, да! Изпращам ти и някои
- Готов съм да отида докъдето е нужно.
странни отметки за опали и други такива от „Неотложни
задачи" в компютъра.
- „Опал" като камъка ли?
130
131
- Нямам представа. Може и да е код.
- Ще се справя. Ти се пази. Кажи на Териса да не унива.
- Много съм зле с кодовете.
Ще я видим ние тази работа.
- И аз, но може да изникне нещо. На първо време ще
Тя прекъсна разговора. Втренчих се в телефона. Обик
акцентираме върху въпроса: „С какво се е занимавал Рик
новено и Уин, и Есперанца се дразнят, когато се забърквам
Колинс?". При това баща му се е самоубил.
в подобни истории. Но сега нямаше и помен от това. Питах
Продиктувах й името и адреса му.
се защо ли.
- Да го проучим, става ли?
На отсрещния тротоар безгрижно се разхождаше мъж
със слънчеви очила, черни кецове и зелена тениска. Шесто
