Изгубеният полностью

— Какво става? — попита Зандър.

— Не знам. — Нейтън свали прозореца и си подаде главата навън. — Хари! Какво правиш?

— Оглеждам се?

— За какво?

— За всичко.

Сержантът от Сейнт Хелънс беше казал почти същото, но изречено от устата на възрастния мъж, имаше повече тежест — Хари наистина можеше да открие нещо полезно. Нейтън вдигна отново прозореца и сви рамене.

— Чу го. Оглеждал се.

Зандър се отпусна на седалката и зачака. След няколко минути Хари се качи в джипа и потеглиха.

Илзе си беше тръгнала почти веднага след като съмна. В града може и да живееха малко хора и в момента да не ги виждаха, но всички ставаха рано. Тя целуна Нейтън, докато си закопчаваше ризата.

— Ще те закарам до вас — каза той.

— Няма нужда. — Илзе му посочи общежитието до кръчмата. — Живея ей там.

— Толкова близо? Можехме да отидем у вас.

Тя слезе от джипа и му се усмихна.

— Какво има? Не се ли забавлява достатъчно тук?

— Да, забавлявах се.

— Аз също.

Докато я изпращаше с поглед, Нейтън се размърда. Облече се набързо и после цяла сутрин вършеше задачите си с усмивка на уста. Щом приключи със задълженията си, отиде да зареди на бензиностанцията на път за къщи. Тогава някой спря до него. Усмивката му помръкна за първи път през този ден, когато видя скъпия джип.

Нейтън се постара да не се набива на очи, но тъстът му — бившият му тъст — отвори вратата на возилото си и слезе от него. На Нейт му се стори, че с периферното си зрение долови някакво колебание у Кийт Уокър. Но то не продължи дълго. Бензиностанцията разполагаше само с две колонки и едната беше заета от Нейтън. Ако на Кийт му трябваше гориво, нямаше друг избор. Трябваше да избере свободната.

— Нейтън.

— Добър ден, Кийт. — Той беше насочил цялото си внимание в колонката. Смяташе да напълни резервоара и да се махне. Толкова.

Кийт го гледаше.

— Вчера говорих с Джаки.

Нейтън се беше загледал в брояча.

— О, нима. — Не беше въпрос.

— Виж, казала е на адвокатите си да отхвърлят предложението ти.

— Добре.

— Бъди разумен, Нейтън. Ако постигнеш своето, ще натовариш едно малко дете като Зандър с прекалено много телефонни разговори и посещения.

— Според моя адвокат искането ми е съвсем нормално.

— За разведени двойки, които живеят близо един до друг, може би. Но не и за човек като теб, който живее чак тук.

— Тя е тази, която си тръгна. Не аз. — Нейтън млъкна, но само за малко: — Както и да е, смятах, че ще се радваш да виждаш Зандър по-често.

По онова време Кийт, със своите четири имота, беше един от най-големите земевладелци в страната и през добрите години влизаше в списъка с богаташите, макар да се нареждаше чак в самия му край. Тъстът на Нейтън поклати глава и изкриви уста.

— Двамата с Кати виждаме Зандър в Бризбейн. Няма причина момчето да идва чак тук.

— Аз съм негов баща, Кийт. — Пистолетът беше изщракал. Резервоарът беше пълен. — Ето ти една добра причина.

Едва тогава Нейтън погледна по-внимателно своя тъст. Той бе малко блед и изглеждаше изморен. „Вероятно остава до късно, за да си брои парите“, помисли си Нейт, докато влизаше да плати на касата. През прозореца виждаше, че Кийт го гледа.

Нейтън нямаше представа защо тъстът му не го харесваше никак. Наистина, не се разбираха с баща му, но това не беше чак толкова странно. Нейт също не се разбираше с баща си. А и Кийт нямаше нищо против него в начало на връзката им с дъщеря му. Или просто си беше прехапвал езика с надеждата, че романсът им бързо ще приключи.

За съжаление, колкото по-добре вървяха нещата между Нейтън и Джаки, толкова повече се влошаваха отношенията им с Кийт. С наближаването на сватбата двамата почти не си говореха. Кийт дори се беше опитал да убеди Джаки да не се омъжва за него, при това неведнъж, както Нейт научи по-късно, когато съпругата му му го изкрещя в лицето.

Сватбата обаче не беше отменена, въпреки неодобрението на Кийт. По-късно той отдели една част от огромния си имот и го предложи на младоженците в знак на помирение. Тази сравнително малка ивица земя, която граничеше с владенията на семейство Брайт, беше неговият подарък за тях. По думите му имотът трябваше да е началната точка на участието им в семейната ферма „Кираби Стейшън“. Кийт обеща, че ако разработят земята и започнат да печелят добре от нея, ще им продаде още след време.

Нейтън имаше своите съмнения относно този имот, но не ги изказа на глас. Ивицата земя от другата страна на оградата никога не му бе харесвала, но Джаки много се вълнуваше, затова си замълча. Тя го окуражи да налее много средства в нея, за да положи началото на едно семейно начинание, което да им осигури бъдещето. Нейтън беше наследил една трета от „Бърли Даунс“, когато баща му почина, и скоро след това продаде половината от своя дял на Камерън.