Изгубеният полностью

Новата земя, с която се сдоби сега, погълна парите с невероятна скорост. Джаки не разбираше това. Тя искаше от него да продаде целия си дял от „Бърли Даунс“. Да го инвестира. Да работи по-здраво. Щом баща ѝ можеше да направи добри пари от своя имот, защо Нейтън да не можеше? Но той отказа да продаде останалото му наследство и това бе първият им сериозен скандал като семейство.

Джаки отиде при родителите си за няколко дни. Когато се върна, Нейтън ѝ каза, че според него земята, която Кийт им бе дал, не става за нищо. Това беше вторият им сериозен скандал. Джаки веднага се качи в джипа си и замина при родителите си за още няколко дни. Докато я наблюдаваше как се отдалечава от скапания им имот, Нейтън осъзна, че Кийт беше целял точно това.

Гумите на джипа минаха през една неравност и Нейтън си каза, че трябва да се съсредоточи в шофирането. Теренът не беше равен, а и той не беше свикнал да кара автомобила на Камерън. Последното, което му трябваше сега, бе да затъне в пясъка. Хари отново намали скоростта. Той беше спирал още два пъти преди това и всеки път слизаше, за да разгледа земята около оградата, или се завърташе в кръг, за да огледа околността.

— Какво си мисли, че ще види на гроба? — попита Зандър, когато плочата най-сетне изникна пред очите им.

— Не знам — отвърна Нейтън. — Но той познава Кам, откакто се е родил. Може би иска лично да види мястото.

— Може би. — Синът му не звучеше особено убеден.

Нейтън преживя раздялата със Зандър по-тежко, отколкото очакваше, преди Джаки да си тръгне завинаги. Тя го беше заплашвала от толкова дълго време, че той почти изпита облекчение, когато това се случи. Казваше му, че ѝ е писнало. Наричаше го скапан съпруг, скапан баща, скапан глава на семейството. Не пропускаше възможност да му го напомни. Нейтън нямаше против да се раздели с нея, но раздялата със Зандър беше като физически удар.

По онова време постоянно разглеждаше снимки. Търсеше усмивката на сина си, малките му ръчички и гъстата му коса, която вече бе започнала да се начупва. Липсваше му плачът на малкия — наподобяващ загряващ двигател — който го будеше нощем. Когато Зандър беше бебе, Нейтън сядаше до креватчето му в тъмното и му свиреше тихичко на китара. Това беше едно от малкото неща, които успокояваха детето, и Нейтън се изненада, когато Джаки му каза, че така повече го дразни, отколкото да му помага.

Нейтън отказваше да се кара с нея пред Зандър. Момченцето нямаше вина, че родителите му не се разбират. Понякога Нейтън допускаше, че вината не е изцяло на Джаки. Последните няколко години от брака им бяха трудни — те ту живееха заедно, ту се разделяха — и откакто Джаки си беше заминала, той започна да се чувства по-добре. Особено в моменти като онзи с красивата холандска барманка в багажника на джипа си. Но Зандър постоянно му липсваше.

Понякога Нейтън се питаше какво щеше да стане в онзи ден, ако не беше обърнал внимание на Кийт на бензиностанцията, ако се бе качил в джипа си и бе потеглил направо към къщи. Можеше да се ръкува с тъста си, преди да си тръгне — можеше дори да му вкара едно кроше в мутрата — и нещата пак щяха да са по-добре в дългосрочен план, отколкото бяха сега.

Нейтън не направи нито едното, нито другото. Той плати горивото и на излизане Кийт се провикна след него:

— Трябва да си наясно, Нейтън, че двамата с Кати ще платим за адвокатите на Джаки.

— Глупости. — Той се спря на метри от джипа си.

— Ще го направим.

— Не се съмнявам. — Нейтън се извърна и се приближи към тъста си. — Имам предвид, че правиш глупости, като си пъхаш носа, където не ти е работа.

— Смятаме, че си неразумен…

— Аз ли?

— … и искаме да сме сигурни, че Джаки ще има добри адвокати. Както и Зандър.

— Зандър си е добре, приятелю. Няма нужда от твоята помощ. Детето има нужда да вижда баща си от време на време — това му трябва.

— Нейтън…

— Ако проклетата ти дъщеря…

— Я внимавай как говориш! — Кийт като че ли не можеше да си поеме въздух.

— Не, ти внимавай. Ако проклетата ти дъщеря получи това, което иска, аз изобщо няма да виждам сина си.

Тъстът му не отговори, но мислите му бяха изписани на лицето му толкова ясно, сякаш ги беше изрекъл на глас. Да, точно така, в идеалния случай.

Нейтън изпита страх. Очакваше, че ще се съпротивляват на условията му за попечителство, но не и че ще стигнат толкова далеч. Не можеха да му забранят да вижда сина си, нали? Мислеше, че не е възможно, но все пак джобовете на Кийт бяха много дълбоки.

Нейт пристъпи към него и размаха пръст пред очите му. Тогава забеляза, че Кайли, касиерката на бензиностанцията, ги наблюдава през прозореца. По-късно жената не се поколеба да каже, че Нейтън се е държал агресивно. Точно в онзи момент обаче на него не му пукаше.

— Кийт, приятелю — заговори му спокойно и въздържано Нейтън, — слушай ме много внимателно, защото това ще е най-честото нещо, което ще чуваш през тази година. Това, че можеш да купиш и продадеш всяка проклета крава в района, не означава, че можеш да ме държиш настрана от Зандър.

— Такова е желанието на Джаки.