В разгара на срещата се чуха и някои разпалени предложения като това сержант Маккена да го обвини в опит за предумишлено убийство, но за щастие, не пожънаха успех. Вместо това всички обърнаха гръб на Нейтън и го изключиха от редиците си. Като някакво раково образувание, той беше изрязан от общността, която щеше да се лекува без него.
Незабавно му забраниха достъп до всяко публично заведение в града. По-късно бензиностанцията и пощата се съгласиха да го обслужват по нареждане на Глен, но трансакциите му се осъществяваха, без някой да го погледне в очите. Не след дълго зложелатели започнаха да шепнат в ушите на постоянните му работници и те един по един подадоха молба за напускане. Нейтън беше принуден да предлага по-високи надници за по-нискоквалифициран труд, но пак не можеше да си намери хора. Нямаше как да се справи с всичкия добитък съвсем сам, затова трябваше да намали бройката му. Доставчиците, с които обикновено работеше, не отговаряха на обажданията му, докато най-накрая не признаха, че са ги заплашвали с бойкот, ако работят с него. Не че без заплахи щяха да му доставят. Що за боклук оставяше един човек да умре? Нейтън се принуди да работи с по-далечни доставчици и да плаща много повече за много по-малко.
Една сутрин, няколко месеца след случилото се, той се събуди от странната тишина в имота си. Лежеше в леглото си разтревожен и неспокоен, когато осъзна причината. Беше останал напълно сам. Нямаше никакъв персонал. Не се чуваше нищо друго, освен статичния шум по радиото. Тогава се загледа в тавана. Нямаше жива душа в радиус от няколко часа път. Нейтън беше изключен от всякаква човешка общност и останал без каквато и да било котва.
Зандър не гледаше към гроба; вместо това ровеше в жабката на Камерън. Двете ченгета я бяха претърсили, но Нейтън не я отвори. Изглеждаше добре подредена и практично организирана. „Като по-голямата част от имота, който беше под постоянните грижи на Кам“, помисли си той с лека горчивина.
— Има ли нещо интересно там?
— Не. — Синът му поклати глава. — Но сякаш е имал намерение да отиде до комуникационната кула. Има ръководство за ремонт.
— Така ли? — Нейтън се протегна и го взе. Превъртя го в ръката си. — Сигурно е било за заблуда — никой да не разбере, че смята да дойде тук?
— Възможно е — съгласи се Зандър. — Но има доста информация в него. Разпечатал си е някои инструкции и е подчертал цялото оборудване, което е взел.
Нейтън се намръщи.
— Може би си е променил решението по пътя?
Синът му не отговори, а само сви рамене и погледна към Хари и Бъб.
Нейтън се опита да се обади на Илзе, но беше минало много време. Страхуваше се какво може да е чула и защото не знаеше какво да ѝ каже.
Потърси я на онова ужасно събрание и изпита едновременно облекчение и разочарование, че не я срещна там. Когато най-накрая събра достатъчно смелост, за да позвъни в кръчмата по време на смяната ѝ през уикенда, вече бяха минали няколко седмици. Отговори му управителят. Той разпозна гласа му и му се закани, че ако го види или чуе отново, изобщо нямало да си прави труда да звъни в полицията, за да разрешат проблема, ако Нейтън схващал намека му.
Нейт го схвана, но въпреки това отиде до града на следващата седмица, на по-следващата също. Опита се да разбере коя от вратите в общежитието е на Илзе и когато научи, пъхна бележка под нея. Така и не разбра дали я е получила. Не му каза нищо. Нейтън паркира под една сянка на пътя, за да наблюдава светлините на кръчмата от безопасно разстояние. Не можеше да влезе вътре, но не можеше и да стои настрана.
През следващите няколко години продължи да го прави може би веднъж на всеки шест месеца. Просто му се искаше да чува други гласове, различни от своя собствен. Спираше джипа в тъмното и слушаше разговорите и музиката, които се носеха от кръчмата. Сега вече не го правеше. От онзи инцидент беше изминало почти десетилетие; Нейтън не знаеше кого ще завари вътре и дали изобщо някой щеше да го познае. Подозираше обаче, че помнеха името му. Явно историята му се предаваше от уста на уста. Беше се превърнал в предупреждение как не бива да се постъпва.
Една вечер, скоро след случилото се, Нейтън беше видял Камерън и Бъб да излизат от кръчмата. Смееха се и се ръкуваха със същите хора, които го презираха. Откакто гръмна скандалът, Нейтън стоеше настрана от братята си, доколкото му беше възможно. Макар че те не го бяха изрекли на глас, знаеше, че постъпката му опетнява и тях. Сам странеше, за да не го молят те да го прави.
