Четиримата присъстваха на служба в памет на едно момиче, което не познаваха, заобиколени от хора, които никога не бяха виждали. Нейтън знаеше, че братовчедка му е починала на седемнайсет — тя бе само с няколко години по-малка от него — но осъзна колко крехка е тази възраст едва когато видя ковчега ѝ. Пред него седяха две момчета и едно момиче, приблизително на възрастта на покойната. Бяха ококорили невярващо очи. Осемгодишният Бъб пък плака така, сякаш познаваше братовчедка си.
След службата Нейтън, Камерън и Бъб се отделиха на страна, докато майка им разговаряше ледено с брат си за първи път от толкова години насам. Някакъв техен далечен братовчед се размотаваше наоколо през цялото време, като не спираше да се взира в тях с изцъклените очи на алкохолик. Имаше вид на пълен тъпак и Нейтън се радваше, че стои далеч от тях. По-късно глупакът обиди Бъб, затова Нейт и Кам го приклещиха в тоалетната и го сплашиха. Само малко — все пак бяха на погребение и не можеше да се държат като животни — колкото да му държи влага до следващия път. На тръгване майка им поклати глава и измърмори нещо под нос.
— Какво каза? — попита я Нейтън.
— Нищо. Просто трябваше да се отнесем с по-голямо уважение към бедното момиче.
Отпътуваха веднага след края на церемонията. Очевидно Лиз нямаше желание да остава дори една вечер сред хората, с които беше израснала.
Онази година като че ли бе минала под знака на смъртта. След месец извадиха бащата на Нейтън от металните останки на джипа му и го погребаха в дъното на двора си.
След това Лиз повече не се качи на самолет, допреди три месеца, когато заяви, че ще отиде на погребението на брат си. Нейтън остана като ударен от гръм. Той беше изпитал някакво смътно облекчение от смъртта на чичо си и предполагаше, че майка му се бе почувствала по същия начин.
— Защо ще ходиш, за бога? — попита Нейтън.
— Той ми е брат.
— Да, но… — подхвана отново, без да знае как да продължи.
Лиз знаеше за положението на чичо му също толкова, колкото и самият Нейтън. Ако трябваше да бъде честен, смяташе, че сърдечният пристъп го беше довършил, преди съдебната система да го залови.
Не че подробностите имаха някакво значение за Джаки, но тя ликуваше, когато разбра в какво бе обвинен чичо му. И се опита да се възползва от отворилата ѝ се възможност да не пуска Зандър на уговорените посещения с баща му, като се позоваваше на разследването, което течеше, неподходящия пример, който даваше чичото, и други подобни глупости. Нейтън беше принуден да плати трицифрена сума на адвоката си, за да напомни с писмо от шест изречения на Джаки, че трябва да се съобразява с наложените от съда задължения. Така че чичо му можеше да е мъртъв, но това се беше отразило добре на Нейт.
Лиз обаче беше твърдо решена да отиде на погребението, а Нейтън се страхуваше да я остави да пътува сама. Дълго обмисля как да постъпи и накрая, макар и неохотно, ѝ предложи да я придружи. Лиз обаче отговори, че Камерън също поискал да пътува с нея, но тя и на него отказала.
— За бога! — беше добавила Лиз. — Мал не си струваше един самолетен билет, камо ли пък два. Още преди не си струваше, камо ли пък сега.
Последва дълъг спор и накрая все пак Хари я придружи.
— Как беше? — попита го Нейтън по-късно.
— Спокойно — отвърна Хари.
— Много хора ли дойдоха?
— Може да се каже, че бяхме само ние. Но дойдоха две ченгета.
— Официално?
— Не мисля. Единият беше местен, от Кивара. Дружелюбен тип, но в отпуск. Беше малко… — Хари махна с ръка. — … повреден. Имаше още един, висок тип, който каза, че навремето живеел наблизо, но сега се бил установил в Мелбърн. Не каза почти нищо друго, но сякаш беше разгневен от цялата тази история. Мисля, че ченгетата бяха там предимно за да се уверят, че старото копеле наистина е мъртво.
Нейтън подозираше, че майка му отиде поради същата причина.
Сега се сети за Хари и за случката по-рано — възрастният мъж веднага беше намерил скрития път между скалите.
— Кам не е ли споменавал какво го тревожи? — попита майка си той. — Някакви дребни проблеми? С Хари? Или с Бъб?
— Не мисля. Както сам каза, Бъб си е Бъб.
— А с Хари?
Лиз се намръщи.
— Доколкото виждам, всичко с него е наред. Защо?
— Не знам. Нищо конкретно. Просто Хари каза, че Кам може да е бил под напрежение. Зачудих се…
— Какво?
— Не знам. Дали не са се скарали или нещо такова.
— Поне аз не съм чула подобно нещо. — Майка му се намръщи още повече. — Хари е добър човек. Грижи се за семейството ни.
— Знам.
— Тук е още отпреди да се родиш. И винаги е постъпвал почтено с нас, не мислиш ли?
— Да, така е.
— Какво искаш да кажеш тогава?
— Нищо. Забрави.
Настъпи кратко мълчание.
— Добре — отвърна Лиз, но Нейтън видя, че погледът ѝ се стрелна към джипа на Хари.
— Слушай, какво ще стане с дяла от имота на Кам? — попита той, за да смени темата. Думите му прозвучаха по-грубо, отколкото му се искаше, но майка му като че ли не обърна внимание на това.
