Разговорът секна, когато излезе навън. Хари млъкна на средата на изречението, а Лиз вдигна поглед. Беше обвила ръце около тялото си. Илзе, която само допреди миг местеше поглед между двамата си събеседници, сега прикова поглед единствено в Нейтън. Той не беше сигурен какво се опитва да му каже. На жълтата светлина от лампата на верандата изглеждаха като болни.
— Какво става?
Никой не му отговори веднага.
— Някой ще ми каже ли? — попита отново той. — Какво каза Глен?
Хари изгледа Лиз.
— Този следобед е преглеждал полицейските архиви, докато е работил над доклада си, и е намерил някаква връзка с Кам.
Нейтън се намръщи.
— Камерън направил ли е нещо?
— Не — сопна му се Лиз, а Илзе стисна зъби.
— Явно преди около два месеца някой се е обадил в полицията и е питал за него — подхвана Хари и погледна Лиз. — Ти му кажи. Ти говори с Глен.
Тя поклати глава — някак си рязко — и погледна Илзе, която махна нетърпеливо с ръка.
— Господи, просто му кажи, Хари.
Възрастният мъж въздъхна.
— Някой се обадил в полицията, но не Глен вдигнал телефона. Случило се през онази седмица, когато той беше в болнични, сещаш ли се?
— Смътно — отвърна Нейтън. — Мат го заместваше. — Обичайният заместник от Сейнт Хелънс. Свестен човек.
— Точно така. Е, Глен видял някаква бележка в доклада и попитал Мат за нея. Той си спомнил, че някаква жена се обадила в участъка. Казала, че едно време познавала Камерън, и попитала дали все още работи в този район.
Илзе се беше загледала в мрака на нощта.
— Мат потвърдил — продължи Хари. — Предложил да я свърже с него, но жената казала нещо от рода на: „Не, няма нужда. Щом Камерън е още там, ще го намеря“.
Нейтън усети как семето на безпокойството започва да покълва у него.
— Така.
— Мат не сметнал това за важно, но споменал за обаждането и жената на Камерън, когато го видял в града няколко дни по-късно. Помислил, че му е старо гадже или приятелка.
Илзе скръсти ръце на гърдите си.
— Явно обаче Кам не бил много радостен да чуе за това — обясни Хари. — Казал на Мат, че не иска да я вижда или чува. Предупредил го да не му дава нито номера, нито имейла. Помолил го да я разкара, ако се обади отново. Мат сметнал, че молбата му е разумна. Предположил, че наистина е старо гадже. — Хари погледна Илзе. — Или пък ново. Но не било редно да си пъха носа, където не му е работа. Това е всичко. Кратка бележка в доклада, нищо повече.
Бръчките на лицето на Хари станаха още по-дълбоки.
— Нямало проблем, преди да се случи това с Камерън — продължи той. — Глен видял бележката този следобед, чул се с Мат и си помислил, че трябва да ни се обади и да разбере дали името на жената ни говори нещо.
— Е, не ме дръж в напрежение, приятелю — прикани го Нейтън.
Лиз беше забила поглед в дъските, а Илзе продължаваше да се взира в нощта.
— Името ѝ е Джена Мур.
Нейтън издиша звучно.
— Мамка му!
Не беше чувал това име вече повече от двайсет години и трябваше доста да порови в спомените си, за да се сети коя беше тази жена. Щом се сети, той ги поизтупа от праха и мръсотията, но вече не чуваше само предупредителни шепоти, а силни и настоятелни крясъци.
На зазоряване тръгнаха за Леманс Хил. Нейтън шофираше, Бъб беше седнал до него, а Зандър — на задната седалка.
Нейт си настрои огледалото, за да избегне заслепяващото червено отражение на слънцето зад гърба им. Пътуваха на запад, към пустинята и небето се извисяваше величествено над съвсем равната линия на хоризонта. Стигнеха ли веднъж до завоя и поемеха ли на север, щяха да видят дюните, с техните огромни пясъчни хребети, които продължаваха стотици километри от север на юг.
Зандър му беше помогнал да съберат инструкциите за ремонтиране на кулата и инструментите от джипа на Камерън, преди да тръгнат. Бяха взели цялото необходимо оборудване. „Ако Кам наистина не е имал намерение да ходи до кулата, то доста добре е прикрил това“, помисли си Нейтън.
Къщата едва се беше скрила от погледа им, когато синът му се наведе над него и чичо си.
— Е, каква е историята с тази жена, за която всички шушукат?
Младежът очевидно нямаше търпение да научи повече по въпроса и Нейтън не можеше да го вини. Вечерята беше приключила набързо, след като стана и излезе на верандата заедно с Илзе, Хари и Лиз и четиримата започнаха да говорят шепнешком и да се въртят в кръга на едни и същи разсъждения. Не след дълго Софи и Ло, последвани от Зандър, надникнаха с малките си главички през комарника, за да видят какво става.
Илзе бързо прибра момичетата обратно, за да ги сложи да си легнат, и повече не излезе. Нейтън поклати глава към сина си —
