Погледнах покрай тях. Рафаел все още беше коленичил край тялото. Струйка кръв си проправяше път към коляното на панталона му. Изправи се бързо, а върховете на пръстите му се отъркаха в кървавия под. Вдигна пръстите към устата си. Исках да кажа „недей“, но не го направих. Той ги лапна и ги облиза от кръвта.
Тъмните му очи се стрелнаха към мен. Свали ръката си, сякаш беше засрамен, сякаш го бях хванала да върши някаква интимна физиоло-гична нужда. Може пък и да бях.
Двамата облечени в кожи превръщачи се раздвижиха зад масите, сякаш се канеха да ме обкръжат. Отстъпих. Все още държах пистолетите извадени. Превръщачът с ръкавицата с шипове ме погледна, в ъгълчето на устата му играеше усмивка. Очите му имаха странен течносив цвят. Къдравата черна коса беше паднала като паяжина над тях. Сияеха по поразяващ начин иззад нея. Той не се опита да я махне от очите си. Мен би ме изкарала от нерви. Но може би просто не бях свикнала да хвърлям погледи през козина.
Мъжът се приближи до тялото, което значеше по-близо до мен. Вдигнах пистолетите. От това разстояние всъщност нямаше нужда човек да се прицелва. Не се чувствах по-сигурна с пистолети в двете ръце. Истината беше, че се чувствах глупаво, но не исках да губя време, докато прибирам един от тях. За да прибера файърстара, трябваше да си повдигна пуловера и да вкарам пистолета в кобура вътре в панталоните си. Вероятно можех и да успея да го направя без да поглеждам надолу, но не бях сигурна. Навикът можеше да надделее. Като при карането на автомобил. Не осъзнаваш колко дълго си гледал надолу, докато камионът не изскочи насреща. Ако Габриел беше бърз, колкото Алфред, и частица от секундата щеше да е достатъчна.
Усмивката му се разшири. Върхът на езика му очерта пълните му устни. В погледа му имаше жега. Нищо магическо, просто горещината, която всеки мъж може да вкара в очите си. Онзи поглед, който показва, че се чудят как изглеждаш гола и дали правиш хубави свирки. Грубо, но точно. Този поглед не искаше да прави любов с никого. Беше си чиста проба чукане. Дори секс е твърде мек термин.
Преборих се с желанието да се обърна. Не смеех да сваля очи от него. Но исках. Кожата ми гореше под погледа му. Почувствах как топлината се разлива към лицето ми. Не можех да го погледна в очите, без да се изчервя.
Той направи стъпка напред, малко движение, но го приближи на почти една ръка разстояние. Тялото на Алфред още не беше изстинало, а той си играеше с мен. Вдигнах пистолетите малко по-решително и ги насочих към него.
- Нека не повтаряме ситуацията още веднъж.
- Габриел, остави я на мира - обади се Кристин.
Той се обърна и я погледна.
- „Тигър, тигър, лумнал с мощ/ като факла в черна нощ,/ кой безсмъртен взор, коя ръка/ те вгради в таз дива красота?“
- Престани, Габриел - каза му тя. Беше се изчервила. Един куплет от Блейк и беше засрамена. Но защо от тази поема? Тигролак, може би? Но кой беше котенцето? Може би двамата.
Габриел се обърна към мен. Видях как нещо се приплъзна зад очите му. Някакво перверзно желание, което го караше да предприеме
следващата стъпка.
- Изпробвай ме тази вечер и ще се присъединиш към приятелчето си на пода.
Той се разсмя с широко отворена уста, излагайки на показ кучешките си зъби, горни и долни, като на котка. Не бяха животински, но не бяха и човешки.
- Госпожица Блейк е под моя защита - намеси се Маркус. - Няма да я нараняваш.
- Почти остави Алфред да ме удуши, след което го подтикна да ме нападне. Нямам особено високо мнение за твоята защита, Маркус. Мисля, че ще се справя съвсем добре и сама.
- Без тези малки пистолети въобще няма да си толкова корава. -Това дойде от брюнетката рокер. Храбри думи, но стоеше на другия край на малката тълпа.
- Нямам намерение да ви предлагам канадска борба. Наясно съм, че ме превъзхождате без оръжие. Затова и ги нося.
- Отказваш защитата ми? - попита Маркус.
- Да - отвърнах му аз.
- Ти си глупачка - обади се Рейна.
- Може би, но все още съм човекът с пистолетите.
Габриел отново се разсмя.
- Тя не вярва, че можеш да я защитиш, Маркус, и е права.
- Поставяш под съмнение превъзходството ми?
Габриел се обърна с гръб към мен и се втренчи в Маркус.
- Винаги.
Маркус пристъпи напред, но Рейна го хвана по-здраво.
-Показахме достатъчно от мръсното си бельо пред госпожица Блейк за една вечер, не смятате ли?
Той се поколеба. Габриел само го гледаше. Накрая Маркус кимна.
Габриел се изсмя по особен мъркащ начин и коленичи до тялото. Натопи пръстите си в кръвта.
- Изстива толкова бързо.
Изтри ръката си в пуловера на Алфред и докосна откритата рана на гърдите му. Прокара ръката си по краищата, сякаш загребваше глазура от паница. Ръката му почервеня. Вдигна я към устата си, а кръвта се стече по ръката му. Езикът му облиза окървавените пръсти.
- Престани! - извика Маркус.
Жената коленичи от другата страна на тялото. Коленичи, навеждайки торса си със задник във въздуха, като лъв, пиещ вода от локва.
Започна да лочи кръвта от пода с бързи, сигурни движения на езика.
- Исусе! - прошепнах аз.
