Рафаел просто ме изгледа. Ръцете му стискаха лактите толкова сил-но, че кожата беше побеляла. Късо подрязаните нокти се впиваха в нея и оформяха малки капчици кръв под пръстите му. Той си пое въздух, дълбоко и пречистващо, и кимна. Дръпна пръсти от лактите си. Резките се изпълниха с кръв, но само няколко сълзяха. Дребни драскотини, малко болка. Болката понякога помага срещу опитите на вампирите да овладеят съзнанието ви.
Гласът му беше неестествен, но ясен, всяка дума бе произнесена с голямо внимание, сякаш се изискваха огромни усилия, за да говори.
- Една от бабините деветини, която е вярна, е, че след като се превърне, ликантропът трябва да се храни. - Очите му, влудяващо дълбоки, ме гледаха втренчено. Черното беше погълнало цялата белота. Блестяха като копчета.
- Нали няма да станеш косматко?
Той поклати глава.
- Звярът не ме контролира. Аз владея себе си.
Другият мъж стоеше спокойно.
- Ти защо нямаш проблеми?
- Не съм хищник. Кръвта не ме притеснява.
От коридора се разнесе скимтене. Млад мъж, който не можеше да е на повече от двадесет, лазеше на четири крака към стаята. От гърлото му, като мантра, се носеше ниско скимтене.
Вдигна глава и подуши въздуха. Главата му се обърна рязко, очите се втренчиха в мен. Запълзя в нашата посока. Очите му бяха с цвета на пролетно небе, невинни като априлска утрин. Погледът в тях не беше. Гледаше ме, сякаш се чудеше какъв ли е вкусът ми. Ако ставаше дума за човек, щях да смятам, че си мисли за секс, но сега. може би просто си мислеше за храна.
Насочих пистолета към челото му. Очите му гледаха покрай оръжието право в мен. Даже не бях сигурна, че го е забелязал. Докосна крака ми. Не го застрелях. Не се беше опитал да ме нарани. Не бях си-гурна какво, по дяволите, става, но не можех да го застрелям задето ме е докоснал. Не и само заради това. Трябваше да направи нещо, за да си заслужи куршум в мозъка. Дори и от мен.
Раздвижих леко пистолета наляво-надясно пред очите му. Не го проследиха.
Ръцете му се вкопчиха в дънките ми и го изправиха на колене. Главата му беше малко над кръста ми, сините очи се взираха в лицето ми. Ръцете му обвиха талията ми. Зарови лице в корема ми в нещо като сгушване.
Потупах главата му с дръжката на пистолета.
- Не те познавам достатъчно добре, че да ти позволя да ме гушкаш, приятелче. Изправи се.
Главата му се завря под пуловера ми. Устните му нежно ме захапаха. Настръхна, ръцете му се вдървиха. Изведнъж дишането му се накъса.
Внезапно се уплаших. Предварителната игра за едни беше предяс-тие за други.
- Разкарайте го от мен, преди да съм го наранила.
Рафаел изкрещя, извисявайки глас над зараждащия се хаос:
-Маркус!
Тази единствена дума изкънтя и настана мълчание. Към него се извърнаха лица. Лица, омазани с кръв. Елизабет, тъмнокосата жена, не се виждаше никаква. Само Маркус беше чист. Стоеше скован на сцената, но от него се носеха вибрации като от ударен камертон. Лицето му бе измъчено от огромното усилие. Гледаше ни с очите на удавник, твърдо решен да не издаде и звук по време на последното пътешествие към дъното.
- Джейсън има проблеми със самоконтрола - каза му Рафаел. - Той е от твоите вълци. Повикай го.
Габриел се изправи. Лицето му беше покрито с кръв. Оголи блестящите си зъби в усмивка.
- Изненадан съм, че госпожица Блейк все още не го е застреляла.
Рейна се изправи от трупа, на брадичката й имаше кърваво петно.
- Госпожица Блейк отказа защитата на Маркус. Тя е доминираща. Нека разбере какво означава да откаже помощта ни.
Джейсън все още стоеше притиснат вдървено към мен. Ръцете му бяха здраво стиснати, а лицето - забодено в корема ми. Можех да почувствам дъха му през ризата, горещ и твърде тежък за случващото се.
- Ти ме помоли за помощ, Маркус. Гостоприемството ти не струва.
Погледна ме кръвнишки. Даже през стаята можех да видя нервния
тик, пробягващ по лицето му. Потрепване, сякаш нещо се опитваше да излезе на свобода.
- Вече е твърде късно да се говори по работа, госпожице Блейк. Нещата излязоха извън контрол.
- Без майтап. Разкарай го от мен, Маркус. Един мъртвец стига за тази вечер.
Рейна отиде при него, протягайки му окървавената си ръка.
- Нека признае господството ти. Нека признае, че има нужда от помощта ти.
Маркус ме изгледа.
- Признай господството ми и ще кажа на Джейсън да те остави.
- Ако започне да се превръща, ще го убия. Знаеш, че ще го направя, Маркус. Повикай го.
- Ако ще ти давам защитата си, трябва да признаеш превъзходството ми.
- Майната ти, Маркус. Не те моля да ме спасиш. Моля те да спасиш него. Или не ти пука за членовете на собствената ти глутница?
- Рафаел е крал - обади се Рейна, - нека той те спаси.
