Той ме хвана за раменете и започна да ги масажира.
- Добре ли си?
Поклатих глава, а по лицето ми се стичаше вода. Напипах една хавлия и я притиснах към лицето си за около минута. Едуард не ме беше предупредил, защото обичаше да шокира хората. А предупреждението би намалило удара. Каква част от удара исках да понесе Ричард?
Обърнах се към него, все още стискайки хавлията в ръце. Изглеждаше притеснен, целият изпълнен с любяща загриженост. Не исках да изглежда така. Наистина ли бях казала „да“ само преди осем часа? Изглеждаше все по-малко и по-малко реално.
- Филмът е порно.
Изглеждаше изумен. Добре.
- Порно? Ти сериозно ли?
- Смъртоносно сериозно.
- Защо е нужно да го гледам? - Изглежда, внезапно му мина друга мисъл. - Защо си го гледала заедно с него?
В гласа му се долавяше съвсем лека гневна нотка.
Тогава се разсмях. Смях се, докато не ми потекоха сълзи и не останах без дъх до степен да не мога да говоря.
- Какво е толкова смешно? - Звучеше леко възмутен.
Когато най-сетне можех да говоря, без да се задъхвам, му казах:
- Можеш да се страхуваш от Едуард, но никога не ревнувай от него.
Смехът беше помогнал. Чувствах се по-добре, по-малко мръсна, по-малко засрамена, дори по-малко ужасена. Погледнах го. Все още носеше зеления пуловер, който по-рано се бе озовал на кухненския ми под. Изглеждаше прекрасно. Осъзнах, че същото не важи за мен. Бях облечена с твърде голямото горнище, изцапано с кръв, с дънки и гуменки. Бях изгубила няколко точки в играта на привлекателност. Поклатих глава. Имаше ли значение? Не, просто отлагах. Не исках да се връщам обрат-но. Не исках да гледам филма отново. Определено не исках да стоя в същата стая с човека, за когото можех да се омъжа и да го наблюдавам как гледа порнофилм. Дали да не му разкажа края предварително?
Дали щеше да го развълнува, преди нещата да се объркат? Гледах
съвсем човешкото му лице и се чудех.
- Във филма участват ликантропи и човек.
- Продават ли се вече?
Беше мой ред да се изненадам.
- Знаеш за филма? Каза „се“. Нима са повече от един?
- За съжаление. - Подпря се на вратата и се приплъзна надолу, така че да седне по индиански на пода. Ако опънеше краката си, нямаше да има място и за двама ни.
- Обясни ми, Ричард.
- Идеята беше на Рейна - каза той. - Убеди Маркус да нареди на някои от нас да участват.
- Ти. - даже не можех да го произнеса.
Той поклати глава. Някакъв възел в гърдите ми се отпусна.
- Рейна се опита да ме изправи пред камерите. Тези, които трябва да крият самоличността си, използват маски. Аз отказах.
- Маркус нареди ли ти?
- Да. Тези проклети филми са една от основните причини да започна да се издигам в глутницата. Всеки по-висшестоящ в йерархията може да ми нарежда какво да правя. Ако Маркус го одобри, могат да ти наредят да правиш почти всичко, стига да не е незаконно.
- Чакай. Филмите не са незаконни, така ли?
- Содомията е незаконна в някои щати, но ние някак си се промъкваме покрай пукнатините в закона.
- И няма нищо друго незаконно в тях? - попитах аз.
Той се втренчи в мен.
- Какво в този филм те кара да изглеждаш толкова уплашена?
- Това е снъф5.
Той просто ме гледаше, без да променя изражението си, сякаш очакваше да кажа още нещо. Когато не го направих, заяви:
- Не говориш сериозно.
- Иска ми се да беше така.
Той поклати глава.
- Дори Рейна не би направила подобно нещо.
- Поне доколкото видях, нея я нямаше във филма.
- Но Маркус не би одобрил подобно нещо, не и подобно нещо.
Той се изправи, като използваше само краката си и стената. Отиде до края на банята и се върна обратно. Мина покрай мен и удари стената с ръка. Тя издаде кънтящ звук.
Никога не го бях виждала толкова ядосан, колкото когато се обърна.
- В страната има и други глутници. Не е нужно да сме били непременно ние.
- Алфред участваше във филма.
Облегна гърба си на далечната стена и отново я удари с длани.
- Не мога да повярвам.
Едуард почука на вратата.
- Филмът е готов.
Ричард рязко отвори вратата и нахлу в стаята като буря. За пръв път усетих част от онази неземна енергия да се излъчва от него.
Очите на Едуард се разшириха.
- Направила си му предварителен преглед?
Кимнах.
Стаята тънеше в мрак с изключение на телевизора.
- Оставям леглото на вас, влюбени птички. Аз ще поседна тук. -Той отново се настани на стола, с изправен гръб, втренчен в нас. - Не ми обръщайте внимание, ако ви се прииска.
- Млъкни и пусни филма - отвърнах му аз.
Ричард седна на края на леглото. Количката на румсървиса липсваше, заедно с обилното ядене. Страхотно, една причина по-малко да повърна. Ричард сякаш се беше поуспокоил. Изглеждаше достатъчно нор-мално, както беше седнал. Приливът на енергия беше изчезнал толкова чисто, че се чудех дали не съм си въобразила. Погледнах към Едуард. Наблюдаваше Ричард, сякаш последният бе направил нещо интересно. Не си бях въобразила.
Замислих се дали да не включа светлините, но не го направих. Мракът изглеждаше по-подходящ за това, което следваше.
- Едуард.
