- Време е за шоу - каза той. Натисна бутона на дистанционното и всичко започна отначало.
Ричард се стегна при първия образ. Дали беше разпознал другия мъж? Не го попитах, не още. Нека първо го изгледаше, въпросите след това.
Не исках да стоя на леглото с любимия си, докато тази мръсотия вървеше. Може би не се бях замисляла напълно какво може да означава сексът за Ричард. Означаваше ли превръщане? Содомия? Надявах се, че не, и не бях сигурна как да разбера, без да попитам, а не исках да питам. Ако отговорът за содомията беше положителен, сватбата се отменяше.
В крайна сметка минах пред екрана и седнах на другия стол до Едуард. Не исках да гледам филма отново. Очевидно същото важеше и за него. И двамата наблюдавахме как Ричард го гледа. Не бях сигурна какво очаквах да видя и дори какво исках да видя. Лицето на Едуард не изразяваше нищо. Очите му се затвориха по средата на действието. Не се отпусна пак на стола. Изглеждаше заспал, но знаех, че не е така. Беше наясно с всичко, което се случваше в стаята. Не съм сигурна, че Едуард въобще някога спеше.
Ричард гледаше сам. Седеше на края на леглото с ръце, притиснати една в друга и прегърбени рамене. Очите му блестяха, отразяваха светлината от телевизора. Почти можех да наблюдавам действието върху лицето му. Над горната му устна блестеше пот. Той я изтри и видя, че го наблюдавам. Изглеждаше засрамен, а след това ядосан.
- Не ме гледай, Анита. - Гласът му бе задавен от нещо повече от емоция, или по-малко.
Не можех да се преструвам, че спя като Едуард. Какво, по дяволите, се очакваше да направя? Изправих се и тръгнах към банята. Старателно не поглеждах към екрана, но трябваше да мина пред него. Усещах, че Ричард ме следи, докато се движа. Очите му, приковани в гърба ми, накараха кожата ми да ме засърби. Изтрих в дънките си внезапно изпотилите се длани. Обърнах се бавно, за да го погледна.
Гледаше към мен, а не към филма. На лицето му бяха изписани ярост - гняв е твърде мека дума - и омраза. Не смятах, че е ядосан на мен. Тогава кой оставаше? Рейна, Маркус. или бе ядосан на себе си?
Писъкът на жената го накара да извърне глава към филма. Наблюдавах как лицето му пребледня, докато приятелят му я убиваше. Яростта разцъфна на лицето му и разтвори устните му в нечленоразделен вик. Падна на колене и покри лицето си с ръце.
Едуард се беше изправил. Хванах движението с крайчеца на окото си и го видях да държи пистолет, който се бе появил магически отнякъде. Аз държах браунинга. Гледахме се един друг над коленичилото тяло на Ричард.
Ричард се беше претърколил в почти ембрионална поза и бавно се люлееше напред-назад. От екрана се носеха звуците на разкъсвана плът. Той вдигна шокираното си лице, мярна случващото се там и пропълзя към мен. Отдръпнах се от пътя му, без да срещна съпротива. Той продължи към банята.
Вратата се затръшна и след няколко секунди се чуха звуци от повръщане.
С Едуард стояхме в стаята и се гледахме. Оръжията ни все още бяха извадени.
- Посегна за оръжието си толкова бързо, колкото и аз. Не беше така преди две години.
- Бяха две трудни години - отвърнах му.
Той се усмихна.
- Повечето хора нямаше да ме видят да се движа в мрака.
- Нощното ми зрение е отлично.
- Ще го запомня.
- Нека обявим примирие за тази вечер, Едуард. Твърде съм уморена, за да се занимавам с това.
Той кимна веднъж и затъкна пистолета зад гърба си.
- Не извади оръжието оттам - отбелязах аз.
- Да, не го извадих оттам.
Прибрах браунинга в кобура и почуках на вратата на банята. Признавам си, че не се извърнах изцяло. Точно в момента не се чувствах комфортно с Едуард зад гърба си.
- Ричард, добре ли си?
- Не - гласът му звучеше дълбоко и пресипнало.
- Може ли да вляза?
Последва дълга пауза, след което ми отвърна:
- Може би ще е по-добре да го направиш.
Отворих вратата внимателно, понеже не исках да го ударя. Все още беше коленичил над тоалетната с наведена глава, а дългата му коса прикриваше лицето. В едната си ръка държеше купчина смачкана тоалетна хартия. Във въздуха се носеше острата, сладникава миризма на повръщано.
Затворих вратата и се облегнах на нея.
- Мога ли да помогна?
Той поклати глава.
Пригладих косата му на една страна. Той се отдръпна от мен, сякаш го бях изгорила. Озова се свит в ъгъла, приклещен между стената и ваната. Изразът на лицето му бе див и паникьосан.
Коленичих пред него.
- Моля те, не ме докосвай!
- Добре, няма да те докосвам. Сега ми кажи какво не е наред?
Той не искаше да ме погледне. Очите му шареха из банята, без да
се спират на нищо, но определено ме избягваха.
- Говори ми, Ричард.
- Не мога да повярвам, че Маркус знае. Не може да знае. Той не би го позволил.
- Възможно ли е Рейна да го е направила без неговото знание?
Той кимна.
- Тя е истинска кучка.
- Забелязах.
- Трябва да кажа на Маркус. Той няма да повярва. Може да се наложи да види филма. - Думите му бяха почти нормални, но гласът все още бе накъсан, тънък, паникьосан. Ако продължаваше в същия дух, щеше да хипервентилира.
- Поеми си бавно и дълбоко въздух, Ричард. Всичко е наред.
