Зербовски стоеше в преддверието с ръце в джобовете на палтото. Черната му къдрава коса с наченки на посивяване бе скоро подстригана. Даже я беше намазал с гел. Зербовски имаше късмет, ако въобще се сетеше да се среши. Костюмът, който се виждаше под палтото, беше черен и официален. Вратовръзката му беше подбрана с вкус и имаше стегнат възел. Погледнах надолу и. наистина, обувките му бяха лъснати. Никога не го бях виждала без петна от храна по дрехите.
- Къде си ходил така наконтен? - попитах аз.
- А ти къде си била така разсъблечена? - отвърна той. Докато го казваше, се усмихна.
Усетих как кръвта нахлу в лицето ми и това въобще не ми хареса. Не бях направила нищо, което да си заслужава изчервяването.
- Добре, да тръгваме.
Грабнах тренчкота си от облегалката на кушетката и напипах засъхнала кръв. Мамка му.
- Трябва да взема чисто палто. Веднага се връщам.
- Аз ще си говоря с г-н Зееман - отвърна Зербовски.
Точно от това се страхувах, но въпреки всичко отидох за коженото си яке. Ако се сгодяхме, на Ричард рано или късно щеше да му се наложи да се срещне със Зербовски. Бих предпочела да е късно.
- С какво си изкарвате прехраната, г-н Зееман?
- Учител съм.
- О, нима.
В този момент изпуснах разговора. Грабнах якето от гардероба и се върнах обратно. Двамата разговаряха като стари приятели.
- Да, Анита е нашият експерт по свръхестественото. Не знам какво щяхме да правим без нея.
-Готова съм. Да тръгваме. - Минах покрай тях и отворих вратата. Задържах я за Зербовски.
Той ми се усмихна.
- Откога излизате?
Ричард ме погледна. Доста умело разбираше кога не се чувствам удобно. Щеше да ме остави да отговоря на въпроса. Мило от негова страна. Твърде мило. Ако само се държеше абсолютно неразбрано и ми дадеше извинение да кажа: „Не, не си струва“. Но той се стараеше адски много да ме държи щастлива. Трудна задачка.
- От ноември - отвърнах аз.
- Два месеца, не е зле. Двамата с Кати се сгодихме два месеца след първата си среща. - Очите му блестяха, а усмивката му бе шеговита. Поднасяше ме.
Ричард ме погледна - дълъг и сериозен поглед.
- Два месеца всъщност не са много.
Отблъскваше ме. Аз не го заслужавах.
- Достатъчно е, ако е с правилния човек - възрази Зербовски.
Опитах се да го насоча към вратата, но той се захили. Нямаше намерение да се остави да го юркам. Единствената ми надежда беше Долф да му се обади отново. Това щеше да му подпали задника.
Долф не се обади. Зербовски ми се ухили. Ричард ме погледна. Големите му кафяви очи бяха дълбоки и наранени. Искаше ми се да хвана лицето му в ръце и да изтрия болката от тях. О, по дяволите!
Той беше правият - вероятно.
- Трябва да вървя.
- Знам.
Погледнах към Зербовски. Хилеше се и се наслаждаваше на представлението.
Очакваше ли се да го целуна за „довиждане“? Вече не бяхме сгодени. Най-бързият годеж в историята. Но все още излизахме заедно. Все още го обичах. Това заслужаваше най-малко целувка.
Сграбчих го за пуловера и го дръпнах към себе си. Изглеждаше изненадан.
- Не е нужно да го правиш показно - прошепна ми той.
- Млъкни и ме целуни.
Това ми спечели усмивка. Всяка целувка все още бе приятна изненада. Ничии устни не бяха тъй меки. Никой не бе толкова вкусен.
Косата му падна напред и аз сграбчих пълна шепа, дръпвайки лицето му към своето. Ръцете му се плъзнаха по гърба ми под коженото яке и замасажираха пуловера.
Отдръпнах се от него, останала без дъх. Вече не ми се тръгваше. Може би идеята да се махна за малко не беше толкова лоша, имайки предвид, че щеше да остане за през нощта. Наистина държах на казаното за секса преди сватбата, даже и да не беше ликантроп, но тялото ми бе повече от готово. Не бях сигурна, че волята ми можеше да се справи с него.
Погледът в очите на Ричард бе страшно дълбок и си струваше всичко на света да го видя. Опитах се да прикрия една доста глуповата усмивка, но знаех, че е твърде късно. Знаех, че ще си платя за това, като се озова насаме в колата със Зербовски. Никога нямаше да престане да ме заяжда по въпроса. Докато се взирах в лицето на Ричард обаче, въобще не ми пукаше. Щяхме да се справим с всичко постепенно. В името на Бога, можехме да се справим.
- Само почакай да кажа на Долф, че сме закъснели, защото си се мляскала с някакъв тип.
Не се вързах на стръвта.
- Възможно е да отсъствам с часове. Може да искаш да си идеш у дома вместо да чакаш тук.
- Докарах джипа ти, помниш ли? Нямам с какво да се прибера.
О!
- Добре, ще си дойда, щом мога.
Той кимна.
- Ще съм тук.
Излязох в коридора, вече не се усмихвах. Не бях сигурна как се чувствам по отношение на прибирането вкъщи при Ричард. Как въобще щях да стигна до истинско решение, ако той продължаваше да се мотае наоколо и да кара хормоните ми да полудяват?
Зербовски се подсмихна.
- Вече съм виждал всичко, Блейк. Могъщата убийца на вампири е влюбена.
Поклатих глава.
- Предполагам, че няма смисъл да те моля да не го разгласяваш?
Той се ухили.
- Това ще направи бъзикането още по-приятно.
- Проклет да си, Зербовски.
