Когато спряха, тролът извади ръката си изпод кожената си дреха и я отвори бавно, като че не беше сигурен какво може да има в шепата му. Птичката бе мъртва, или поне почти. Лежеше на една страна, без да помръдва, цялата покрита с кръв. На единия й крак имаше остатък от пергамент.
— Мислех си, че ще стане така — каза Бинабик и погледна към горичката. Гарвани бяха накацали като прегърбени инквизитори на най-близкото дърво. — Боя се, че закъсняхме.
После разви пергамента. Той беше кълван и разкъсван — и бе останала само част.
— Само фрагмент — тъжно каза Бинабик.
Саймън се вгледа в дребните руни, нашарили изпокъсаната лентичка.
— Можем да се върнем в горичката и да потърсим останалото — каза той, макар изобщо да не му се връщаше под дърветата.
Тролът поклати глава.
— Сигурен съм, че останалото вече е в гърлото на някой гарван… както щеше да е и това парче, и врабчето, ако бяхме закъснели още. — Той присви очи и се вгледа в късчето пергамент. — Малко думи мога да разчета, но няма съмнение, че писмото е било предназначено за нас. Виждате ли? — Той посочи една дребна завъртулка. — Кръгът и перото на Лигата. Било е изпратено от Носител на свитъка.
— Кой? — попита Саймън.
— Търпение, приятелю Саймън. Може би останалата част от съобщението ще ни каже. — Той разгъна лентичката и продължи: — Мога да прочета само две места. Ето тук пише: „…те за лъжливи пратеници“ и тук: „Бързайте. Бурята се разпр…“ След това е знакът на Лигата.
— Лъжливи пратеници! — възкликна Саймън ужасен. — Това сънувах в къщата на Гелое. Доктор Моргенес ми каза да се пазя от фалшив вестител. — Той се опита да отпъди спомена за съня. В него докторът бе овъглен труп.
— „Внимавайте за лъжливи пратеници“ най-вероятно това е било написано — каза Бинабик и кимна. — „Бързайте. Бурята се разпр…“ Разпространява, предполагам.
Огромният страх, който Саймън бе потискал няколко дни, се върна.
— Лъжливи пратеници — повтори той безпомощно. — Какво може да означава това? Кой го е писал, Бинабик?
Тролът поклати глава, прибра парченцето пергамент, после коленичи и издълба плитка дупка в снега.
— Бил е Носител на свитъка, а сега не са останали мнозина. Може да е Джарнауга, ако е още жив. Или Диниван в Набан. — Той положи малката сива птичка в дупката и нежно я затрупа.
— Диниван? — попита Саймън.
— Помощникът на лектор Ранесин, главата на твоята Майка Църква — отвърна Бинабик. — Много добър човек.
Слудиг, който бе стоял мълчаливо, изведнъж попита учудено:
— Лекторът е част от вашия невернически кръг? С тролове и други такива?
Бинабик се усмихна.
— Не лекторът. Отец Диниван, помощникът му. И не е „невернически кръг“, Слудиг, а група хора, които искат да запазят важните знания… точно за такива времена като сегашните. — Той се намръщи. — Чудя се кой друг би могъл да ни изпрати това съобщение… или да ми го изпрати, по-скоро, тъй като най-вероятно уменията на господаря ми са привлекли птицата тук, при мен. Ако не е един от двамата, които споменах, тогава не мога да кажа нищо, тъй като Моргенес и господарят ми Укикук са мъртви. Няма други Носители на свитъка, за които знам, освен ако не са били избрани нови.
— Може ли да е Гелое? — попита Саймън.
Бинабик се замисли за миг, после поклати глава.
— Тя е една от най-мъдрите от мъдрите, но никога не е била истински Носител на свитъка, а и се съмнявам, че би използвала руната на Лигата вместо своята. — Той яхна Куантака. — Ще мислим за значението на това предупреждение, докато яздим. Има много пратеници, които са ни довели дотук, и без съмнение ще срещнем много други в предстоящите дни и седмици. Кои са лъжливи? Това е загадка с огромна трудност.
— Вижте, гарваните отлитат! — извика Слудиг. Саймън и Бинабик се обърнаха и видяха как птиците се издигат над дърветата като дим в сивото небе. Отлитаха на северозапад и грачеха презрително.
— Свършиха работата, за която са били изпратени — каза Бинабик. — Сега се връщат в Стормспайк, не мислите ли?
Студеният страх на Саймън стана леден.
— Искаш да кажеш… че Кралят на бурите ги е изпратил след нас?
— Не се съмнявам, че е трябвало да не позволят това съобщение да стигне до очите ни — каза Бинабик и се наведе, за да вдигне тояжката си от земята.
Саймън пак погледна отлитащите гарвани. Почти очакваше да види огромна тъмна сянка на северния хоризонт, горящ червен поглед върху безлика черна глава.
— Тези облаци на хоризонта са нещо много тъмни — каза Саймън. — Много по-тъмни отпреди.
— Момчето е право. — Слудиг се намръщи. — Задава се много гадна буря.
Бинабик въздъхна. Кръглото му лице бе сериозно.
— Последната част от съобщението всички я разбираме. Бурята се разпростира, и то не само по един начин. Предстои ни дълго пътуване през земя, в която няма никакви укрития. Ще трябва да се движим толкова бързо, колкото можем.
Куантака тръгна първа. Саймън и Слудиг пришпориха конете си. Подтикван от нещо, което не разбираше, Саймън още веднъж погледна назад, въпреки че знаеше какво ще види.
Гарваните, вече само черни точки във вятъра, изчезваха в тъмните облаци на надвисналата буря.
