Наистина Личко постоянно е повтарял не само за групата, но и „защо Лена е направила това“, а ние така и не намерихме отговора на този въпрос. Но важно ли е това? Е, направила го — направила, дала е лъжливи показания, защото така са й наредили, защото са я принудили, заплашили или нещо друго. Какво значение има по какъв точно начин са й въздействали? Та нали сега вече е очевидно, че показанията са били лъжливи, че Личко е бил невинен и че всичко това е било направено в името на спасяването на престижа не на някой си чиновник или неговото синче, а на цялата страна и на нейната родна съветска милиция начело с министъра — най-близък и стар приятел на генералния секретар.
Седях у Дубовицки доста дълго и когато се прибирах към къщи, магазинът, откъдето обикновено купувам месо за котките, вече бе затворен. Можех да отида до денонощния супермаркет, но там месото е някак различно, сигурно от друг доставчик, и моите котки не го ядат. Няколко пъти бях опитвал и се налагаше да изхвърлям всичко. Какво пък, значи въпросът се реши от само себе си. Отлагаме месото за утре.
Вкъщи се отпуснах, легнах в горещата вана и започнах да си представям как още утре сутринта ще се обадя на Мусатов, ще му кажа, че делото е приключено, ще си уговоря среща с него, а когато се видим, скромно ще сведа очички и ще споделя, украсявайки подробностите, в кой момент за какво съм се сетил. Надявам се, той ще преразкаже всичко това на Юля и тя може би ще подобри мнението си за мен. Аз няма да правя нищо, за да я срещна „случайно“ или да поговоря „по погрешка“ с нея по телефона, но нека тя поне чуе за мен нещо добро. Това няма да доведе до нищо, но ще ми бъде приятно. Идиот съм, нали?
На другия ден, в неделя, станах точно в осем, още след първото повикване от страна на Ринго, който бдително следеше разписанието за хранене на котките да се спазва. Насипах и налях в паничките всичко, каквото трябваше, и отново блажено се сгуших под одеялото. Беше ми спокойно и радостно. Радвах се за Мусатов, който съвсем скоро, буквално след час-два (в празничен ден е неприлично да се звъни на хората преди десет сутринта, нека се наспят добре), ще научи хубавите новини. Радвах се и за себе си, защото… Е, няма да си кривя душата, все пак съм невероятен. И на човека помогнах, и себе си уважавам. Хем как така се вкопчих в тези дати? Как забелязах, че делото е отишло в Прокуратурата на СССР, преди да се появи заподозрян — служител от столичната милиция? И излязох прав: именно този край на кълбото е трябвало да се дръпне.
След като се повъртях в леглото, със съжаление разбрах, че няма да мога да заспя, посегнах към дистанционното и включих телевизора. Изгледах детско анимационно филмче, после самия край на стар филм за войната, прехвърлих се на друг канал и с половин око се загледах в криминалната хроника. На проспект „Вернадски“ станало пътнотранспортно произшествие — автомобил „Жигули“ се блъснал в газка, пострадали нямало… В Ленинградска област били задържани трима от четиримата военнослужещи, застреляли караула и избягали с оръжието… В Западния окръг на столицата станало убийство. Около полунощ снощи в дежурната част се обадила жена и съобщила, че в състояние на афект застреляла свекъра си. Потърпевшият Вячеслав Антонович Ситников заемал длъжността началник на един от отделите при Министерството на икономическото развитие…
По дяволите! По дяволите, по дяволите, по дяволите!!! Още един катинар, който съдбата окачи на вратата, водеща към разкриването на една стара тайна. Ама на какво прилича това, граждани? Нима нещата не са толкова прости, колкото си ги представях? Нима наистина има още нещо? Отначало Забелин, после неговият приятел от младежките години Ситников и всичко това — след като Валя Семьонов посети стария следовател Царков… Не, стоп, май попресилих нещата. Забелин е бил убит по-рано. Значи посещението при Царков няма нищо общо. Тогава вече съвсем нищо не разбирам.
Я да почакам засега с обаждането у Мусатов. Още не съм заслужил напълно доброто мнение на Юля.
Благодаря на умните хора, които са измислили интернет — много полезно нещо. Докато правех упражненията си на тренажорите и грижливо си приготвях неделната закуска, журналистите, крайно възбудени от семейната драма на висшия чиновник Ситников, по най-бързия начин събираха от всички възможни източници сведения за живота и личността на потърпевшия и информацията веднага се изливаше в Мрежата, за да може да я прочете всеки. Именно там към обяд я видях и аз.
