Защо той си спомня добре едно дело отпреди трийсет години, ако в него не е имало никаква лъжа, никакви политически мотиви и изобщо нищо особено?
— Ами защото се вдигна много шум. Родителите на убитите деца създадоха инициативна група. Те смятаха, че милицията не се занимава с издирването на убиеца, че делото е оставено на самотек, и решиха да напишат петиция, да съберат обществеността и да излязат на демонстрация в деня на откриването на Двайсет и петия конгрес на партията. Но работата на КГБ с източниците на информация сред населението винаги е била на добро ниво и тази инициатива се разчу. Трябваше спешно да се намери убиец, за да се успокоят родителите. Нали разбирате какво е това: демонстрация и обръщение към конгреса с негативна информация за правоохранителните органи! Впрочем вие сигурно не разбирате, толкова сте млад… Можете да ми повярвате, към това се отнесоха сериозно, много сериозно. Освен това до нас стигна информация, че членовете на групата имали начин да се свържат със западни журналисти, така че можеше да се вдигне неприятен скандал. И именно в този момент делото премина в Прокуратурата на СССР за него се хвърлиха всички сили, бяха задействани дори студенти стажанти. Между другото лично аз написах указанието да се привличат за рутинната работа студенти от юридическите и другите висши учебни заведения, които не са отишли на селскостопанска бригада. Разбира се, не беше позволено да се откъсват от учебния процес, но за работа в Прокуратурата на СССР вместо бране на картофи — като нищо. Защото аз наблюдавах административните органи, тоест Министерството на вътрешните работи и цялата милиция — гордо поясни Анатолий Степанович.
— А защо и студентите? — не схванах аз. — Каква полза от тях? Та те нищо не разбират от разкриване на такива сложни престъпления. Особено ако не са поне от юридически институт.
— О, вие не разбирате. — Той отново доволно се разсмя. — Знаете ли как беше организирана работата? От цяла Москва, от всички милиционерски участъци беше събрана информация за мъже, които през последните пет години са били уличавани в прояви на сексуална патология. Ексхибиционисти, воайори, мъже, които са се натрапвали на жени с неприлични предложения в обществения транспорт или на улицата. Обикновено за тях се съставяше административен протокол за дребно хулиганство. Знаете ли колко се събраха в целия град? Петдесет хиляди! Та това е немислимо! Из Москва са се разхождали петдесет хиляди полови психопати! Естествено само Московското управление не би могло да се справи с такъв проблем, дори не можеше и да се мечтае за това. Та значи сведенията за всеки такъв психопат се нанасяха в отделно картонче и за всекиго се изпращаше запитване до информационния център на МВР: къде е този човек в момента? И започнаха да се връщат отговори: някой е в колония, друг — на продължително лечение в психиатрична болница, трети е починал, а някои продължават да си живеят в Москва. Та значи тези студенти трябваше да вземат отговора, да намерят картончето за този човек и да боядисат крайчеца на това картонче с мастило в определен цвят — в зависимост от съдържанието на отговора. Защо ме гледате така? Едва сега цялата информация се обработва на компютри, а тогава се работеше ръчно, нямаше как другояче.
Физиономията ми сигурно наистина е била твърде изразителна, но не защото бях чул Кошмарните ужаси за начина на обработване на информацията в докомпютърната ера, а защото си спомних… „Цялата работа е в Групата“ — повтарял на доктор Юркунс нещастният, поболял се от силните психотропни препарати Олег Петрович Личко. За тази група значи е говорел! Той е знаел отнякъде за нея. Впрочем нали е работел в щаба на Градското управление, така че спокойно е можел да знае.
И тъй, потърпевшите сформирали инициативна група и за да се избегне скандал, е трябвало спешно да се намери убиец, за да се успокоят безутешните родители. И точно тогава на мушката на органите е попаднал Личко с неговите „отгатвания“ — е, как да не се подадат на изкушението бързичко да приключат делото и да запушат всички усти! Та нали не е имало никаква гаранция, че ще намерят истинския убиец преди откриването на партийния конгрес.
И толкоз. Нищо повече не ни трябва. Невинността на Олег Личко може да се смята за установена. Андрей Мусатов може повече да не си харчи парите, да въздъхне свободно и да престане да смята себе си за син на луд детеубиец маниак. Не е нужно да търся нито Ситников, нито някакви други хора, които могат да хвърлят светлина… Светлината и така е достатъчна.
