— Разбира се, че не си ходила. Не се стигна до там.
— Ти поиска да се запозная със Забелин и да му завъртя главата. Каза, че когато той е в такова състояние, ще ти бъде по-лесно да се разбереш с него, но нали не си ми обяснявал за какво ще се договаряте. Каза ми само, че това е нужно, за да може Гриша да има повече пари. Аз ти повярвах, за нищо не те попитах, а сега ти ми говориш за някакъв апартамент! Слава, какво става?
Ситников внезапно освирепя и Олеся дори не успя да разбере кои нейни думи го изкараха от равновесие.
— Какво значение има какво става? От къде изведнъж този интерес? До днес всичко ти допадаше, не задаваше никакви въпроси и правеше всичко, което исках. Е, какво се промени изведнъж? Бременността ли ти влияе толкова зле? Тогава още повече се налага да я прекъснеш, докато окончателно не си се превърнала в квачка, която по цели дни чете морал на всички наред. — Той загуби обичайната си сдържаност, с бързи крачки кръстосваше стаята, гледаше Олеся с нескривана ярост, но от думите му я облъхваше гробовна студенина. — Още утре… не, в понеделник, още сутринта в понеделник отиваш при лекаря и се уговаряш за операцията. Ще ти дам пари. И не искам дори да чувам за някакво дете. Престани да се правиш на мадоната с младенеца, аз никога няма да повярвам, че искаш да станеш майка и да развалиш всичко, което съм уредил с такива усилия. Поне разбираш ли, че ме предаваш? Ти ме предаваш! Аз се реших да те деля със сина си, за да не се разделям с теб, реших се на какво ли не, за да го направя богат, та ти от нищо да не се нуждаеш, да имаш всичко, и разчитах на твоята подкрепа, на твоето разбиране, а ти? Ти какво правиш? Опитваш се да ми пробуташ детенцето на Гриша? Или кой знае чие?
— Слава! Опомни се! Какво говориш?
— Че какво толкова говоря? Ти си същата като мен, ние сме от една порода и това означава, че щом си готова да спиш с двама мъже едновременно, какво пречи да го правиш и с четирима? С петима? От къде да знам чие е това дете всъщност? Може да не е нито на Гриша, нито мое. Спомни си с каква лекота тогава, в Германия, заряза приятелчето си и легна с мен. Какво се е променило оттогава? Ти си остана същата и значи спокойно можеш да направиш това още веднъж.
— Но аз те обичах! Обичам те, Слава…
— Престани! За каква любов ми говориш? Познавахме се едва от няколко часа. Просто аз имах повече пари и пиех по-малко бира от твоя любовник. С мен беше по-лесно и по-приятно, това е цялата ти любов.
Олеся почувства, че краката й се подкосяват, и се опря на вратата, за да не падне. Получи си това, което заслужаваше. Тя искаше да бъде такава, каквато Ситников желаеше да я вижда. Стремеше се да отговаря на неговите представи за жена, с която той ще се чувства добре, и се прекършваше, сдържаше, преструваше се, стискаше зъби и отговаряше на представите му. Само и само да не го разочарова, да не го загуби, да бъде с него. И ето го резултата. Той вярва в измислената и не вярва в истинската, в онази, която иска да му роди дете. И никога няма да повярва. Тя не е същата като него, те не са от една порода, но щом той го разбере, ще я зареже. Истинската Олеся не му трябва, тя му е безинтересна и неудобна. Но тя толкова иска това дете… Господи, колко го иска, колко обича това мъничко, все още безтегловно създание! Но Слава не разрешава да го роди. И тя няма да посмее да се възпротиви, защото той я е подчинил на себе си изцяло и безвъзвратно. Не й е останало нищо свое — ни душа, ни ум, нито характер. Той прекърши всичко и го преправи по свой вкус и тя няма сили да му се противопоставя, да настоява на своето, да се стреми към нещо. Той я е поробил. Ето това е думата, единствено правилната дума. Поробил я е. Тя дори не е забелязала как е станало това. Все й се струваше, че доброволно и съзнателно прави или казва нещо, защото иска да му достави удоволствие, но това е неин собствен избор, нейно собствено решение. И едва сега, когато осъзна невъзможността да не го послуша, Олеся разбра, че отдавна вече нищо не решава и не избира. Тя просто послушно изпълнява неговата воля. И не е в състояние да отстои и защити своето майчинство — толкова радостно и толкова желано.
Незнайно защо й хрумнаха едновременно две мисли. Първата — за бунта на робите, безсмислен и безпощаден. И втората — за пистолета, който Слава пазеше вкъщи и който тя много пъти бе виждала. Слава й бе показвал как се борави с него и я бе предупреждавал да внимава, защото той е зареден и има патрон в цевта.
Той продължаваше да говори нещо яростно и негодуващо, кръстосваше стаята напред-назад, хвърляше в лицето й упреци и обвинения, а тя вече стоеше с пистолета в ръце. Предпазителят му бе свален, пръстът й беше на спусъка…
— Е, само това липсваше! Мелодрами ли ще ми разиграваш? Остави оръжието, не прави идиотщини…
Гласът му потъна някъде и Олеся си помисли, че внезапно е оглушала.
И отново две мисли, едновременно изпълнили главата й, която Олеся в този момент, кой знае защо, усещаше огромна и празна:
