Тази мисъл й се струваше кощунствена. Тя никога не бе подозирала, че с такава невероятна сила ще пожелае да има дете. Винаги бе мислила за децата като за бреме, ненужно и тягостно, и тайно се бе радвала, че Гриша не настоява тя да роди колкото може по-скоро, а свекърът й не се оплаква, че годините си вървят, а той така и няма свои внуци. Но сега, когато всичко стана случайно и лекарят потвърди бременността, Олеся сама не можеше да се познае. Желанието да има дете растеше и укрепваше с всеки час. Тя беше сигурна, че детето е от Слава, а още повече бе готова да обича този зараждащ се живот. Как, как можеше да не го роди? Как беше възможно да го махне? Не, не и не. Тя ще убеди Слава, ще го придума, ще му докаже… Това желано и любимо дребосъче непременно ще се роди и тя ще го отглежда заедно с единствения мъж, със своя най-любим, най-красив, най-умен мъж.
— Значи няма да имаме — хладнокръвно изрече Вячеслав Антонович. — По-добре да нямаме никакво дете, отколкото незнайно какво.
— Слава, как може?!
Олеся неволно повиши глас, но веднага се сепна и се овладя. Не бива да вдига скандали, не трябва да крещи. Не бива да прилича на кавгаджийка. През всичките години, прекарани със Ситников, тя се стараеше да бъде такава, каквато искаше да я вижда той. Говореше това, което той искаше да чуе, извършваше онези постъпки, които той очакваше, изглеждаше така, както той я харесваше, и се стараеше да мисли и чувства именно така, както той би искал тя да мисли и чувства. Дори бе измислила тези посещения в казиното два пъти седмично и еднаквите залози, та в поведението й да има нещо, което да не се поддава на разумно тълкуване. На Слава му харесваше у жената да има малка тайна, една такава мъничка загадка. Обичаше го толкова силно, че бе готова да престане да бъде себе си, само и само да бъде с него. Беше готова да се превърне в какво ли не, само и само да му угоди. Защото животът без него й се струваше невъзможен. В този живот няма да има въздух, тя просто ще умре от задушаване. И ето че сега трябва да се откаже от майчинството, защото Ситников очаква от нея именно това. Ако тя се откаже, ако се съгласи да направи аборт, всичко ще си остане, както преди, те ще се обичат, ще бъдат заедно. Но така й се иска да роди това дете! Тя никога не бе предполагала, че майчинският инстинкт може да се окаже толкова силен. Ще трябва да прекърши този инстинкт, да го задуши, да го унищожи, за да запази любовта на своя единствен мъж.
По-просто казано, ще трябва окончателно да прекърши и унищожи самата себе си. Нима ще трябва да избира между любовта и самата себе си? Колко нелеп избор…
Тя се стараеше да бъде коректна и спокойна, търсеше и намираше думи, които на самата нея изглеждаха правилни и убедителни, но всичко това не доведе доникъде. Вячеслав Антонович държеше на своето: тя трябва да направи аборт, защото той не е сигурен в своето бащинство.
— Олесенка, не съм започнал всичко това, за да се окажа в края на краищата посмешище, отглеждащо чуждо дете. И изобщо не разбирам защо толкова упорстваш. Човек би помислил, че за теб това е въпрос на живот и смърт.
— Да! — почти извика тя. — Да, въпрос на живот и смърт е. Искам дете, разбираш ли? И не някой ден, а сега. Искам именно това дете, твоето. То вече живее в мен, аз вече го обичам и не мога да го унищожа.
— О, я престани! — Ситников гнусливо се намръщи. — От кога у теб тази жажда за майчинство? Такива като теб изобщо не са родени да бъдат майки.
— Такива като мен ли? — слиса се Олеся. — Какви „такива“?
— Ами такива… — Той хищно се усмихна. — Цинични. Готови на всичко, за да уредят живота си за максимум удоволствие. Ако щеш, безнравствени. Ние с теб сме абсолютно еднакви, пиленце, ние сме от една порода. И аз знам с абсолютна сигурност, че ти не можеш фанатично да желаеш дете. Ти гледаш на живота също като мен и искаш от него същото, което и аз. Ето защо, ако аз не искам нещо, априори не можеш да го искаш и ти.
Тя не вярваше на ушите си.
— Тоест ти смяташ, че съм цинична и безнравствена? — попита с надеждата, че не го е разбрала правилно. Сега той всичко ще обясни и ще се окаже, че не е толкова ужасно.
— Че каква друга? — разсмя се Ситников. — Разбира се, че си именно такава. Та нали се съгласи да се омъжиш за Гриша, за да влезеш в семейството и да останеш с мен.
— Но това го измисли ти, а не аз!
— Измислих го аз, а се съгласи ти — спокойно възрази той. — Ти се съгласи и с всичко останало. Аз ти обещах много пари, обещах ти, че Гриша ще забогатее още повече, и изпълних обещанието си. Ти прекрасно знаеше как смятам да го направя и не само не възрази, а и ми помагаше. Ти се запозна с Юрка Забелин, флиртуваше с него и намекваше, че си готова да стигнеш по-далеч, ти го докара почти до лудост с твоите коленца и деколтета и в резултат той нае апартамент, за да те чука. Това какво е — образец на висока нравственост ли?
— Почакай, Слава, почакай. — Тя разтърси глава, за да се съсредоточи. — Какво общо има тук апартаментът? Аз не знам за никакъв апартамент, не съм ходила там.
