— Е, тогава го питай, когато може да говори. Какъв е смисълът да говоря аз, щом ме мразиш? Щом ме мразиш, значи не ми вярваш.
— Разбира се, че не ти вярвам. Но ми се иска да чуя твоята версия.
— Беше невнимателно боравене с оръжие — твърдо заяви Олеся. — Именно това, което ти се иска на теб. Така че може да не се тревожиш.
— Защо тогава си се оплакала от изнасилване?! — закрещя Григорий. — Какво, изобщо ли нямаш мозък? Как ти се обърна езикът да изтърсиш такава глупост?
— За убийство при самозащита ще ми дадат по-лека присъда.
— Значи можеш да мърсиш чуждото име, за да оправдаеш себе си, така ли?! Можеш да хвърляш кал по мен и баща ми — хората, които те обичаха, грижеха се за теб като за най-близък човек, така ли?! Ти не си просто тъпа измет, ти си… ти си…
Задъхвайки се, той търсеше подходящите думи, лицето му се зачерви, на слепоочието му се изду вена. Олеся притвори очи и отметна глава на облегалката. Следователят каза, че ако Ситников оцелее, за нея ще е по-добре. Не, по-добре е да умре…
… Гриша бе заминал за Санкт Петербург да разрешава някакви проблеми с митницата по повод пристигнал по море товар и Олеся предвкусваше дълги радостни почивни дни, прекарани насаме със Ситников. Имаше какво да му каже.
В събота Вячеслав Антонович имаше някаква важна работа и й каза, че ще се освободи привечер и ще се радва Олеся да го посрещне вкъщи с топла вечеря. Искаше й се да направи тази вечеря тържествена и празнична, защото им предстоеше важен и за двамата разговор. Тя дотича към дванайсет часа, натоварена с покупки, и въодушевено се захвана да чисти. Искаше всичко да блести, да свети, да бъде чистичко и празнично. Смени спалното бельо и окачи в банята чисти хавлии. Нека Слава запомни този ден, защото денят е специален. Когато свърши с чистенето, Олеся не по-малко вдъхновено се зае с приготвянето на вечерята. После взе душ, изми си главата, изсуши си косата и си направи прическа, гримира се, почисти надраскания при чистенето лак от ноктите си и ги лакира отново в цвета, който толкова харесваше на Ситников.
Слава се обади на няколко пъти, каза, че ще се забави, и я помоли да не тъгува. Дойде към десет, уморен, но в добро настроение, целуна Олеся и веднага седна на масата. Тя дълго изчаква подходящ момент, за да каже това, което искаше. Най-сетне й се стори, че моментът е дошъл.
— Слава, бременна съм — съобщи тя с усмивка.
Той я погледна със съчувствие, като че тя беше болно коте.
— Ох-ох-ох, горкичката ми. — Ситников нежно я погали по ръката. — В коя седмица?
— Седмата.
— Е, нищо, не е късно. Не се тревожи.
— За какво не е късно? — не разбра Олеся.
— За аборт.
Тя остана като гръмната.
— Слава, ти не ме разбра. Ние с теб ще си имаме дете. Абсолютно сигурно е, че детето е твое, всичко съм пресметнала.
Ситников внимателно остави чашата с вино и избърса устните си със салфетка.
— Олесенка, мисля, че се бяхме разбрали: никакви пресмятания. Само абсолютна сигурност.
— Но аз съм абсолютно сигурна!
— Само абсолютна сигурност, на която аз мога да вярвам.
— Какво, не ми ли вярваш? Мислиш, че съм сбъркала?
— Пиленце, нищо не мисля. Не мога да понасям да мисля какво мислят другите и какво смятат. Това е безсмислено занимание. Вярвам само на себе си. С теб решихме веднъж завинаги, че ще родиш едва когато аз ти разреша, а аз ще ти разреша едва тогава, когато лично съм сигурен, че детето е мое. Обяснявал съм ти какви условия са нужни за това. Първото и основно: Гриша да отсъства дълго време. Докато това условие не е спазено, няма какво да обсъждаме. Така че ще направиш аборт и приключваме с този въпрос.
— Славочка, чуй ме — заговори меко Олеся. — Ние с Гриша си лягаме заедно много рядко, сто пъти съм ти го казвала. Той работи много и често пие, има други жени и ти го знаеш. Изобщо не се интересува от мен. Не сме били близки вече два месеца. Два месеца, Слава. Това са девет седмици. А аз съм бременна от седем. Така че това може да бъде само твое дете и ничие друго. Слава, моля те, разреши ми да се разведа с Гриша. Ще се оженим с теб и ще отглеждаме нашето дете. Та нали това искахме от самото начало?
— Така е — усмихна се той. — И непременно ще стане така, обещавам ти. Но не сега. Не с тази бременност.
— Но защо? Защо, Слава? Защо трябва да чакаме друг случай?
— Аз трябва да бъда сигурен. А сега в нищо не съм сигурен. И изобщо не разбирам защо превръщаш такава дреболия в проблем? Направи аборт — и толкоз. И не е нужно да говорим повече. Колко си направила вече? Пет? Десет? Е, ще направиш още един.
— Един — тихо отговори Олеся. — Само един. Преди да се запознаем с теб. Ако направя втори аборт, после може изобщо да не родя, как не разбираш? И няма да имаме свое дете.
