— Не ме оставяй — продума той, притворил очи. — Не ме оставяй сам. Пренощувай тук. Та теб никой не те чака вкъщи. Какво значение има къде ще спиш? Страх ме е, Славка. Ами ако заспя и…
— Не мога — меко каза Вячеслав Антонович. — Виждаш ли в какъв вид съм дошъл? Дънки, пуловер. Не мога утре да отида на работа в този вид. И всички документи, които ще ми трябват, са вкъщи. Трябва да се прибера.
— Добре, ами аз? — Пиянски сън вече надвиваше Аргунов и на мястото на агресивността дойде почти неразбираемо ломотене. — Представи си, че…
— Ще те заключа. Ще взема ключовете и ще заключа вратата. А утре сутринта преди работа ще мина оттук и ще отключа. Няма къде да се денеш от заключен апартамент. Хайде ставай, ще те сложа да си легнеш.
Вячеслав Антонович грижовно заведе приятеля си до спалнята, помогна му да се съблече и да си легне. Взе ключовете, заключи и двете брави и си замина.
На сутринта Лев Александрович се събуди с натежала глава, но определено по-спокоен. С неудоволствие си спомни снощния си разговор със Ситников и леко се разкритикува за невъздържаността и грубостта си. Така де, какво иска от Славка? Та нали Славка не е министър на вътрешните работи и дори не е началник на Московското управление на вътрешните работи, той е само началник-отдел в Министерството на икономическото развитие. Нищо общо… Аргунов искаше от него невъзможното. Но все пак той е истински приятел, дотича още след първото повикване, постара се да го успокои, даваше му някакви съвети. Може би невинаги умни, но пък от сърце, с искреното желание да помогне. След разговора с него всичко започна да изглежда не толкова катастрофално. Ами ако наистина проблемът изчезне от само себе си? Онзи път, преди трийсет години, се размина, защо и сега да не може да се размине? Може. Той, Аргунов, е извършил само един, както се изрази Славка, лунатичен подвиг, оттогава са минали почти два месеца и нищо не се случи. Повече подвизи няма да има и никой нищо няма да научи.
Лев Александрович стана от леглото и веднага отиде в антрето. Ключовете от апартамента бяха на поличката, където ги бе оставил снощи, когато бе дошъл. Значи Ситников вече бе успял да дойде и да отключи. Да си хванел любовница… Пфу, каква глупост! Трябва просто да се разбере със Славка всяка вечер да го заключва, а на сутринта да донася ключовете — това е то. Тогава няма да има проблеми и с Жана, ако тя реши да го посети в градския апартамент.
Той взе душ, избръсна се, закуси и отиде в офиса. В навечерието на Нова година суетнята беше по-голяма от обикновено, сякаш от нищото се бяха появили спешни въпроси, които той трябваше непременно да реши преди празниците. До вечерта Лев Александрович почти напълно се отърси от вчерашните сътресения, предизвикани от посещението на милиционера и скандала с жена му, изпрати секретарката Ларочка в близкия китайски ресторант, като й поръча да му вземе две порции гъби
Лев Александрович дори успя да изпита удоволствие от храната, притоплена в микровълновата фурна. „Няма нищо страшно — повтаряше си той, — всичко ще се оправи, онзи път се размина — и сега нищо няма да се случи“. Малко се тревожеше, задето още не можеше да намери Ситников по телефона, за да го помоли да дойде, да заключи и да вземе ключовете до сутринта, но знаеше, че приятелят му може да закъснее много на някое съвещание с ръководството или да подготвя документи в комисията при Думата; в такива случаи той изключваше мобилния си телефон. В края на краищата Аргунов му изпрати SMS и търпеливо зачака Ситников да му се обади.
Изгледа някаква глупост по телевизията и осъзна, че не може да се съсредоточи и не разбира какво му говорят от екрана. Поразмотава се из празния апартамент, на няколко пъти вдига слушалката на телефона, за да се обади на жена си, но се отказваше. Трябваше да се заеме с нещо, с нещо такова, което не изискваше умствени усилия, на които Аргунов просто не бе способен в момента. Изми останалите след вечерята мръсни съдове. Запари си пресен чай и реши да разчисти кухненските шкафчета. Казват, че преди Нова година човек трябва да изхвърля старите, негодни за използване вещи, ето на тогава — и той ще изхвърли продуктите с изтекъл срок на годност и всички стари чаши и чинии, по които намери пукнатини.
