Засрамих се, постарах се да пренаредя останалите пирожки така, че купчинката да изглежда по-богата, бързо изплакнах чашата и тръгнах към входната врата. Докато си навличах якето, чух зад вратата гласове. Двама души разговаряха, застанали на външното стълбище. Притихнах и се ослушах. Андрей и Юля. Не ми се щеше да подслушвам и вече смятах да отворя вратата, когато изведнъж разбрах, че те говорят за мен. Ако говореха за себе си, за своите отношения, със сигурност щях да изляза веднага и да се отдалеча. Но ставаше дума за мен… Едва ли някой би устоял на съблазънта да научи какво говорят хората за него зад гърба му. Аз съм човек стандартен, далеч не оригинален, затова постъпих така, както би постъпило мнозинството: притихнах и наострих уши.
— … невероятен. Спомняш ли си как в колата говорех за способността да обичаш несподелено?
— Спомням си.
— А сега казваш, че бил на нож с баща си заради избора на професия. Мисля, че същото се отнася и за майка му.
— Защо реши така?
— Ами погледни майка му. Та тя не откъсва очи от мъжа си, отгатва всяко негово желание. Едва ли би се осмелила да има мнение, различно от неговото. Така че Игор има проблеми и с двамата си родители. При това той много ги обича! Разбира всичко за тях и всичко им прощава, макар че и сляп таралеж би видял, че това му е неприятно.
— Да, здравата го ухапа с онези хемороиди — позасмя се Мусатов. — Помислих, че таткото ще получи удар.
— Нали и аз това казвам? Точно в този момент ме беше прегърнал и почувствах как се напрегна. Помислих си, че ще ме смачка като сурово яйце — така се затресе. Разбираш ли, Андрюша, способността да обичаш някого, независимо от неговото отношение към теб, е признак за огромна душевна сила. Слабите хора дълбоко в себе си са враждебни, те знаят, че са слаби, затова се стараят да ограничат възможностите да им нанесат удар, тоест изначално виждат у всички хора врагове и се сближават само с онези, които гарантирано няма да ги наранят, обидят, унижат, оскърбят. А един силен човек от нищо не се страхува, той знае, че ще понесе всякакъв удар, затова може да си позволи разкоша да обича всички. Е, може би не да обича, но да се отнася добре към тях. На него не му трябват гаранции за споделеност. Разбираш ли за какво говоря?
— Горе-долу. Смяташ, че Игор е именно такъв, така ли? Та ти изобщо не го познаваш, едва днес се запозна с него.
— Не ми е и нужно да го опознавам. По-точно, достатъчно ми е това, което вече знам. — По гласа на Юля пролича, че започва да се горещи. — Ето виж: сега е организирал някакъв клуб за възрастни хора, тоест грижи се за старците, съчувства им, старае се да им помогне някак. Нали така?
— Сигурно. И какво следва от това?
— Ами това. Ти имал ли си баби и дядовци? Завари ли ги живи?
— Имах, разбира се. Заварих жива дори прабаба си, бабата на втория ми баща. Живя до деветдесетгодишна възраст. Бях на десет, когато почина.
— Ето на, спомни си каква е била тя. Памет, говор, навици, изисквания, спретнатост… Спомни ли си?
— Е, да — Андрей отново изхъмка. — Не беше цвете за мирисане.
— Именно. Сигурно е трябвало да те пердашат, за да прекараш с нея поне половин час.
— Точно така. — Сега той се разсмя някак леко и добродушно. — И десет минути беше трудно да ме удържат. Дори Костя, вторият ми баща, едва я понасяше. А пък майка му, моята баба, която живееше с нея, място не си намираше — буквално. Права си, трудно е да обичаш стари хора, обикновено те имат тежък характер, капризни са, разсеяни, поискат нещо, а като го направиш — крещят, че си го бил направил, „кой ти каза“ и така нататък. Моята прабаба например много обичаше да гони дъщеря си от къщи. Представяш ли си? Дъщерята е близо седемдесетгодишна, а току дойде у нас, плаче, вика — мама пак ме изгони, каза да не се връщам при нея. Върви си, викала, откъдето си дошла. И защо, мислиш? Ами защото баба се забавила в магазина, имало опашка за салам. Мама я успокоява, пият чай двете, а след известно време прабаба ми звъни и почва да плаче в слушалката, че всички са я изоставили, дъщеря й излязла и не се прибира, няма я още от вчера и сигурно нещо й се е случило. Вече не помни, че преди два часа баба си е била вкъщи и тя самата я е изгонила. Мама й казва: „Ами вие самата сте й казали да се маха и да не се връща повече“. А прабаба ми отговаря: „Недей да лъжеш, Ксенка! Само лъжеш! Това не може да бъде“. Ето така си живееха моите баби.
— А Игор обича старците. Ти разбираш ли какво означава това? Той е човек с огромна душевна сила. Само такива хора са способни да обичат безрезервно, да обичат без споделеното удоволствие. Да обичат просто така. Просто да обичат. Разбираш ли?
Стана ми някак неудобно. И много тъжно. Честита Нова година!
А за мен настъпващата година едва ли ще бъде честита. Впрочем, ако Юля е права, тя ще си остане момиче на Мусатов, а аз ще я обичам просто така. Просто ще я обичам. Интересно, дали наистина ще мога?
