— Тогава нямаш време за губене. Разбира се, не можеш да му се представиш за англичанин. Кажи му, че имаш няколко познати наблизо, които също така с удоволствие биха се отдалечили на няколко мили в морето от Франция. Най-добре би било, ако ви вземе за кашици; в такъв случай по-трудно ще се усъмни. Поискай от чичо Кардитон други дрехи и пак ела!
Докато се разиграваха тези сцени в кръчмата, тътенът на артилерийската стрелба заливаше града и рейда. Не спря дори и през нощта, а на следващото утро войските на Конвента се приготвиха за щурм. Беше още тъмно, когато Дюгомие и Наполеон поведоха колоните си срещу укрепленията на Малкия Гибралтар. Картечният огън и огънят на артилерийските стрелци вилнееха така страшно из френските редици, че Дюгомие, иначе толкова неустрашим, извика: „Загубени сме!“ и се оттегли. Но Наполеон успя да си пробие път към неприятелските окопи под ужасния дъжд от куршуми и скоро Малкият Гибралтар се намираше в ръцете му. После той атакува и двата форта Балание и Егюйе и не след дълго при него се появиха пълномощниците на Конвента, за да му изразят благодарност. На този ден той беше изкачил първото голямо стъпало към консулството и към императорския трон.
Адмирал Худ се оттегли. Първо вдигнаха котва по-големите кораби, после трябваше да ги последват по-малките. Рейдовете и морето бяха осеяни от шалупи и други плавателни съдове, насочили се към бордовете на ескадрата с войници и бягащи граждани.
Междувременно френската канонада срещу останалите укрепления на Тулон продължаваше без прекъсване. Земята трепереше под грохота на оръдията. Морето се пенеше под шибащите удари на хилядите гребла, а из въздуха свистяха във всички посоки безбройни снаряди и куршуми. Из града цареше трескаво възбуждение. Нито по големите улици, нито по малките улички хората бяха сигурни за живота си. Който имаше защо да се страхува от Конвента, бягаше, а който оставаше, се барикадираше у дома си от страх пред мародерите, които безчинствуваха на по-големи или на по-малки групи.
Онези кораби, които се намираха все още във вътрешното пристанище, трябваше да минат покрай укрепленията, паднали вече в ръцете на войските на Конвента. Не малко съдове бяха изпратени на дъното от артилеристите на Наполеон. Ето защо една част от тях остана в пристанището, за да изчака закрилата на нощта, когато излизането в открито море щеше да бъде по-безопасно. Заедно с тези кораби остана и бригантината „The hen“.
С настъпването на вечерта капитан Хартън се появи при чичо Кардитон. В кръчмата не се виждаше нито един посетител, защото никой не изпитваше желание да остави близките си сами в тези трудни моменти, за да си седи по стар навик край чашата с вино.
— Какво става, всичко наред ли е? — попита той кръчмаря.
— Всичко е наред.
— А в банката?
— Поставиха пазачи в горните помещения, но те не могат да слизат долу. Впрочем канонадата е толкова силна, че никой не може да чуе как работите. Доведохте ли достатъчно хора?
— Да. Отвори избата си, те ще дойдат всеки момент. И повече няма да се занимаваш с нас!
— Ето ти ключа. И ви давам честната си дума, че няма да съм аз онзи, който ще ви безпокои. Но я ми кажете преди това: дойдоха ли на борда ви обещаните хора?
— Да. Единадесет неопитни младежи, които искат да се качат на някой кораб, само затова, защото тук им пари под краката. Но въпреки това се радвам, че успях да ги намеря. Други бяха по-малко щастливи от мене, а камшикът е най-добрият учител, който съществува.
— Но нали няма да използвате новаците при тази работа?
— И през ум не ми минава! Не съм достатъчно сигурен в тях. Имам доверие само в моите моряци.
Той взе ключа и излезе. Кръчмарят кимна доволно с глава и измърмори под носа си: — Ще има да се чудиш и да се маеш, стари негоднико!
След известно време той долови навън шум от многобройни стъпки, а след минута-две вътре влезе Робер Сюркуф.
— Пипнахме ги! — засмя се той. — А сега, чичо Кардитон, дай ни да пийнем нещо хубаво. После тръгваме!
— Затворихте ли ги добре?
— Много добре! Толкова бъчви натъркаляхме до вратата, че откъм избата изобщо няма да могат да я отворят. Погрижих се и за това, да ги посрещнат добре откъм банката. Над двадесет души са. На „The hen“ има много малко хора и аз не се съмнявам, че номерът ни ще успее.
— Веднага ли ще отплавате?
— Не. Робер Сюркуф не е крадец, който се подвизава само в тъмнината на нощта. Ще напусна пристанището посред бял ден, и то с развян френски флаг.
— Това не би било храброст, а безумие!
— Затова пък сигурно ще има успех. Благодаря за помощта ти, драги чичо Кардитон. Скоро ще чуеш пак за мен и моите хора.
Навън в коридора стояха около тридесет души, които през деня се бяха събрали в горните помещения на къщата. Всички пиха за успеха на начинанието си, след което се сбогуваха с кръчмаря. Отправиха се към морето начело със Сюркуф. Във водата намериха лодките, с които бяха пристигнали капитан Хартън и хората му. Качиха се в тях и загребаха към „The hen“. Още не бяха стигнали до бригантината, когато чуха от борда й подсвиркването на някаква песничка.
