— Това е сигналът — прошепна Сюркуф, — нашите хора са си свършили работата и корабът е в техни ръце. Ахой! Бригантината! — извика той високо.
Една глава се надвеси над релинга на кораба и се чу гласът на Ервияр:
— Лодки ахой! Кой идва?
— Който трябва да дойде! — отвърна Сюркуф.
— Grace a dieu! (Слава богу (фр.) Б. пр.) Спуснете въжените стълби, момчета! Капитанът идва!
Новодошлите се изкачиха на борда и изтеглиха лодките. Берт Ервияр беше подмамил екипажа на кораба долу в трюма и го беше заключил. Бригантината се намираше в ръцете на Сюркуф и след като я огледаха, се установи, че и най-малките дреболии в съоръжението й бяха направени превъзходно. Наистина по-трудната част от плана им все още не беше осъществена: предстоеше им да защитят и измъкнат така лесно завладяния кораб.
През нощта доста кораби се опитаха да се промъкнат незабелязано покрай френските батареи, но артилеристите бяха нащрек и не се оставиха да бъдат измамени. Сюркуф остана спокойно на котва, като използва почти целия ден за това, да подготви бригантината за целите си и да й придаде по възможност най-голяма бързина и устойчивост. Научи от пратеника, който отиде до кръчмата на чичо Кардитон, че англичаните все още стоят затворени в избата и че нямало да излязат оттам, преди „The hen“ да напусне пристанището.
Най-после късно следобед адмиралският кораб даде сигнал на всички кораби, които все още се намираха в пристанището, да излязат колкото се може по-бързо в открито море, а в същото време можеше да се види как екипажите на тринадесет френски военни кораба, взели участие в метежа срещу Конвента, напуснаха корабите си и се прехвърлиха на английски. При тази гледка Сюркуф сви юмруци.
— Вероломни страхливци! — каза той на Берт Ервияр, своя лейтенант. — Ние рискуваме живота си, за да отнемем от врага една малка бригантина, а те зарязват девет линейни кораба и четири фрегати, цяла флота, с която бих могъл да гоня англичаните около цялото земно кълбо!
— Заслужават да ги избесиш по главната рея! — отвърна Ервияр. — Но все пак утешително е, че корабите им ще останат на нацията ни, защото Конвентът ще ги заеме с най-голяма бързина.
— Така ли мислиш? Аз ти казвам, че на всеки един от тези кораби са запалили вече фитила. След кратко време ще видиш тринадесет огромни факела.
— Не е ли възможно да спасим и да вземем поне един от тях? Сюркуф поклати глава:
— Няма да го сторя: Конвентът ме отблъсна и нямам право да присвоявам някой от корабите му. Следователно не съм и длъжен да ги спасявам. Впрочем ние имаме много малко хора, за да маневрираме с един военен кораб. Нашата малка бригантина отговаря на моите цели много повече и ми се струва по-разумно да отмъкнем под носа на неприятеля един негов кораб, отколкото да играем ролята на спасители, когато знам, че вместо похвала ще пожъна само неблагодарност. Казах на този полковник Бонапарт, че френският флаг ще залезе. Той ми се изсмя. Но още днес започна трагедията на нашия военноморски флот, защото морето ще погълне тринадесет от най-добрите му кораби на стойност от много милиони. Може би, когато полковникът види огромните пламъци, ще си спомни за мен, въпреки че искаше да ме забрави много бързо…
Вечерта се спусна над нещастния град Тулон и едва тъмнината бе обгърнала очертанията на улици и площади, когато се разнесе гръм, който разтресе земята и образува вълни. Главните складове бяха експлодирали и хвръкнали във въздуха. В същото време от сградата на арсенала се издигнаха към небето пет мощни огнени стълба. Почти едновременно по мачтите на тринадесетте френски бойни кораба се издигнаха огнени езици.
Целият град и пристанището бяха осветени от огромните пожари, като че ли беше светъл ден. Всички съдове, които имаха гребла или платна, побягнаха към открито море. Само бригантината остана спокойно на мястото си. Тя се виждаше много добре откъм завладените фортове. С помощта на далекогледа можеше да се различи дори и екипажът й, който се намираше по рейте и такелажа, за да се наслаждава по-добре на гледката на огнената панорама. Съвсем естествено беше поведението на този кораб да направи впечатление. Хората не можеха да разберат причината, поради която този англичанин не бягаше на сигурно място. Наблюдаваха го внимателно и подозрително, докато след няколко часа пламъците угаснаха и тъмнината отново обгърна сушата и морето.
Още от ранни зори Наполеон беше застанал при една от батареите, които можеха да обстрелват цялото пристанище. Не беше спал през цялата нощ, също както и генерал Дюгомие, който се намираше край него. И двамата държаха в ръце далекогледите си и наблюдаваха форт Ла Малгю, който все още им създаваше грижи. Той изглеждаше изоставен, но можеше да се предположи, че е миниран. Както гледаше през далекогледа си, Наполеон го насочи и към бригантината, която току-що бе започнала да изплува из вдигащите се мъгли.
— Какво е това? — извика той. — Гражданино генерал, какво име имаше вчера на носа на тази бригантина, която ни накара толкова да си блъскаме главите?
— „The hen“ — отвърна запитаният.
