— Сменили са името през нощта. Съвсем ясно може да се види през далекогледа.
Генералът последва примера му, прочете името и поклати глава:
— Непонятно! — каза той. — Сега е написано „Le faucon“. Английската „Кокошка“ се е превърнала във френски „Сокол“. Какво ли може да означава това?
— Какво ли друго освен хитрост, искат да ни измамят.
— Ха, това малко корабче не може да ни стори нищо! О-о, сега вдига платна! Mille tonnerres ((фр.) — Гръм и мълнии. Б. пр.), вимпелите му са с френските цветове! Вдигат котва, утринният вятър издува платната му. Бригантината иска да излезе в открито море!
— Няма да й позволя! — каза Наполеон. Той се приближи до едно оръдие, насочи сам дулото му и се усмихна, сигурен в себе си: — Ще трябва да премине точно пред дулото. Да видим дали гражданинът Бонапарт все още може да стреля.
Генералът му направи знак с ръка да спре.
— Човекът на задната палуба никак не ми прилича на англичанин. Не съм моряк, но мога да забележа, че корабът се намира в добри ръце. Подчинява се леко на кормилото като някой расов чистокръвен жребец. Впрочем капитанът ни наблюдава също така с далекогледа си.
Бонапарт отново взе далекогледа и го насочи към бригантината. После бързо го свали, изтри го и пак погледна към капитана на малкия кораб. Последният го беше познал, изкачи се сръчно по вантите и размаха шапката си за поздрав.
— Поздравява ни — обади се генералът. — Сигурно познава някой от нас.
— Познава мен — отговори Бонапарт.
— Аха! Кой е той?
— Гражданино генерал, това е една история, която ще разкажа, когато ми остане повече свободно време. Този млад човек искаше да получи от Конвента кораб. Отказали са му и сега сам си е взел кораб, и то от самата английска флота.
— Изключително! Как ли е успял?
-Недоумявам!
— Ще разберем. Във всеки случай е успял да обезвреди екипажа. Смелчага! За съжаление тръгнал е на гибел! Извън пристанището са разположени английските кораби, те ще го направят на решето.
— За съжаление! Ако не беше променил така очебийно името на кораба, щеше може би да се измъкне.
Сега бригантината навлезе в обсега на батареята. Със силен глас Сюркуф заповяда на хората си да се изкачат по рейте, където те си подадоха ръце и застанаха като на парад. В същото време френското знаме полетя нагоре и от топовните отверстия изтрещяха обичайните салюти. Всичко това бе извършено с такава сръчност и изящна точност, че дори иначе толкова студеният Бонапарт се усети увлечен. Той заповяда „огън“ и със заредените оръдия отговори на поздрава на човека, когото се беше зарекъл да забрави. Разбира се, сега снарядите не бяха точно прицелени. Те прелетяха далеч покрай бригантината, която излезе от обсега на батареята с грациозна дъга.
Едва беше отминала, когато спуснаха човек при носа й, който се зае с надписа. Сега двамата офицери от окопните укрепления забелязаха, че първоначалното име не е било замазано с боя, а е било закрито със залепена хартия, на която се четяха двете думи „Le faucon“. Сега те бяха отстранени и отново се показа предишното име „The hen“.
— Ах, дявол, измами ни! — извика генерал Дюгомие. — Цялата сцена беше само една комедия, за да премине необезпокояван покрай батареята. Не са му дали кораб и сега е преминал на страната на неприятеля.
— Не ми се вярва — отговори Наполеон. — Този Сюркуф не е способен да измени на нацията си, защото, колкото и странно да е, той е голям патриот и добър католик. Такива хора редом с другите си качества притежават и това, че може да се разчита на тях. По-скоро ми се струва, че има намерение да баламоса англичаните.
— Ще разберем веднага щом навлезе в обсега на оръдията им. Бригантината летеше покрай рейда с всичките си платна, красиво наклонена настрани. Навън кръстосваха тримачтовите кораби на англичаните. Всеки отделен кораб можеше да се види и с невъоръжено око. Най-добре се различаваше адмиралският кораб, на който се намираше и самият адмирал Худ. Бригантината се насочи право към него. Двамата офицери продължиха да я следят с далекогледите си.
— Насочва се към адмиралския кораб, наистина е предател -обади се генерал Дюгомие.
— Нека изчакаме — каза Наполеон. — Тази сцена е наистина интересна!
— Нима би могъл да дръзне да се приближи толкова до адмиралския кораб, ако наистина иска да избяга от англичаните?
— Понякога онова, което изглежда най-трудно, е най-лесното. Ха, какво е това?
— Хората, които отново излизат от люковете ли?
— Да. Преди две минути се спуснаха надолу, а сега се връщат и носят униформата на английските моряци. Подозирам какво цели този дяволски Сюркуф. Ако предположението ми се сбъдне, този млад бретанец наистина е човек, на когото би трябвало да се повери кораб!
Страните на корсиканеца се зачервиха. Сега бригантината го бе заинтригувала най-живо. Той не мислеше за Тулон, за мощните укрепления, разпрострени пред него, а виждаше само малкото корабче, което дръзко и смело плаваше към ноктите на гордите линейни кораби на Англия.
