— Но този човек да не излезе толкова луд да си мисли, че ще може да пробие линията им точно на това място! — поде отново генералът. — Би трябвало да държи курс далеч на изток, за да използва вятъра преди враговете си.
— Кой знае какви са плановете му! Може би въпреки краткото време е опознал кораба най-точно и знае добре какво може да рискува с него. Voila ((фр.) — Ето на! Б. пр.), адмиралският кораб ляга в дрейф! Дал му е сигнал, че иска да говори с адмирала.
Настъпиха мигове на най-голямо напрежение. Адмиралският кораб се беше приближил, като беше оставил част от платната си издути от вятъра, а други беше обърнал така, че посрещаха вятъра отвън. Сега би трябвало да се очаква, че бригантината ще спусне платната си. Вместо това Сюркуф вдигна едно платно на кърмата почти по вятъра и нареди да завъртят кормилото към подветрената страна. По този начин носът на „The hen“ се насочи към откритото море и двата кораба бавно се понесоха един към Друг.
Наполеон забеляза през далекогледа си, че Сюркуф е застанал на задната палуба в английска униформа, с рупор в ръката, но така, че от адмиралския кораб все още не можеха да видят лицето му. Когато бригантината се приближи на пет или шест собствени дължини от тримачтовия кораб, Сюркуф размаха рупора. Веднага кормчията завъртя кормилото и платното при кърмата беше скъсено. Бригантината отново набра скорост. Вместо да спре, тя мина покрай тримачтовия кораб с доста голяма бързина. Наполеон видя, че Сюркуф отново вдигна ръка. В същия момент бригантината легна тежко настрани и френското знаме полетя нагоре. Отначало двамата офицери забелязаха светъл дим, който изригна от надлъжната страна на малкия кораб; после те видяха, че големият, горд адмиралски кораб потрепера до върховете на мачтите си, а няколко мига по-късно чуха и тътена на оръдията, с които храбрият бретанец беше поздравил големия военен кораб.
След минута бригантината вече летеше с изпънати платна и преди екипажът на линейния кораб да се беше съвзел от изненадата, тя беше вече излетяла от обсега на сигурните попадения на оръдията. Ясно се виждаше какво голямо объркване причини на адмиралския кораб този необикновен инцидент. Той се завъртя бавно и изпразни оръдията си от едната страна подир беглеца, но без да улучи. След това нагоре по въжетата полетяха сигнали, на които отговориха останалите кораби и скоро всички налични съдове подгониха дръзкото джудже, което се беше осмелило да измами великана и да се счепка с него.
— Ах, excellent ((фр.) — Чудесно, великолепно! Б. пр.)! — извика генерал Дюгомие, като си пое дълбоко дъх. — Този човек наистина е един малък дявол, който заслужава най-похвални думи.
— Похвални думи ли? — отвърна Бонапарт. — Гражданино генерал, това, което извърши този Робер Сюркуф, стои над всякаква похвала. Аз, Наполеон Бонапарт, заявявам, че той спечели цялата битка. От сърце му желая да избяга. Ако аз ръководех работите на военноморския флот, щях да го извикам, за да му поверя цял флот. Не можах да оценя този гений…
Три дни по-късно при него дойде един корсикански рибар от Калби. Беше срещнал бригантината „Le faucon“ и капитанът й му беше връчил писмо, за да го предаде на Наполеон. Съдържанието му гласеше: „До гражданина полковник Бонапарт. Удържах на думата си и си взех кораб. Ако Бог ме закриля и мина невредим през Гибралтар, скоро ще се чуе още за моите мечти. Робер Сюркуф.“
Наполеон Бонапарт сгъна бавно и замислено хартията. И все пак той не подозираше, че беше извършил една от най-големите грешки в своя живот, като беше отказал благоволението си на този човек…
Изминаха седем години от разказаните събития. Наполеон беше влязъл с орлите си успешно в Италия, беше постигнал победи в Египет и беше станал първи консул. Дребният корсиканец управляваше страната заедно с Камбасер и Льобрюн, но всъщност вече беше единственият регент на Франция.
Въпреки всичко пророчеството на Робер Сюркуф се беше сбъднало. Нацията се разкъсваше от вътрешни борби и бе отслабена от войните. Победите по суша не й бяха изневерили, но по море тя си оставаше все така слаба. Наполеон беше велик пълководец, но лош адмирал. На Франция й липсваше човек, който да има призванието да стане един Бонапарт по море.
