Убиеца продължаваше да говори. Засегна гигантската кампания в пресата на Съединените щати, където започваха да се осъзнават, където бе настъпило раздвижване. Политици от най-висш ранг, журналисти и всевъзможни групи за обществен протест призоваваха към незабавни и решителни действия. Нещата като че ли вървяха към глобално преразглеждане на ситуация, която все повече и повече започваха да оприличават с тази във Виетнам. Имаше хора, които смятаха, че е недопустимо, че е безумие да позволяват на няколко души от една малка латиноамериканска държава да продължат да присаждат и занапред на Съединените щати подобни ракови клетки, да накърняват националната им сигурност. Всъщност отдавна вече не се говореше дори за присаждане — епидемията бе взела колосални размери. И ракът не засягаше единствено американците и техните канадски съседи; той бе връхлетял върху целия Запад, дори върху целия свят. Разпространяваше се несравнимо по-бързо от СПИНа, за който, в интерес на истината, се говореше много повече. И неколцината, които имаха полза от тази зараза, трупаха богатство, за каквото никой никога не беше и мечтал; богатство, което разяждаше из основи световната финансова система. Ставаше дума за война, за истинска война. И за да я води, президентът Буш току-що бе отпуснал специален бюджет от осем милиарда долара. От този момент нататък борбата срещу наркотрафика се превръщаше в задача номер едно на неговото правителство. Европейците бяха последвали примера му. Във Франция Пиер Жокс говореше за свещения дълг на международната общност да унищожи дрогата и нейните капитали и обявяваше сформирането за тази цел на специална финансова бригада. Самият колумбийски президент отправи патетично послание към целия свят. В него призоваваше консуматорите на кокаин да се откажат от един личен порок, създал предпоставки за възникването и процъфтяването на най-голямата престъпна организация в историята на човечеството. Положението било толкова сериозно, че излагало на опасност самата демокрация в Колумбия. Апелираше към мобилизация в международен мащаб. Неговият френски колега, Франсоа Митеран, дори го посети лично, за да го увери в подкрепата си.
— Просто повтарям това, което се говори, Мак. Нищо повече.
— Именно така го и приемам.
— Говори се също за училища със строго ограничен достъп, охранявани като бункер на диктатор на бананова република, където скъпите руси главици ще бъдат недосегаеми за лошите чичковци, които ги зарибяват с „крак“ и кокаин.
Макартър не откъсваше поглед от висотомера, чиито стрелки бързо се въртяха. Хеликоптерът продължаваше да се издига.
— Мак, според вас съществува ли вероятност за изпращането на експедиционен корпус, бил той национален или международен, със задачата да изкорени насажденията от кока в Перу, Боливия и Колумбия?
— Не съм специалист във военната област.
— С други думи, изобщо не ви пука.
Ел Сикарио продължаваше да се смее.
— Би трябвало да окупират цяла Боливия; същото се отнася и до другите две страни, където се произвежда най-хубавата кока. Всъщност би трябвало да окупират всички страни, в които съществуват предпоставки за отглеждането на тази култура. А това от своя страна би означавало да посегнат на тяхната независимост. И винаги биха се намерили състрадателни души, които да заявят, че дрогата е само повод за нова колонизация. За общественото мнение в тези страни цялата тази история засяга единствено проклетите „гринговци“, сиреч консуматорите. Колкото до представителите на въпросното мнение, то те се изживяват само като износители. А да не говорим, че акредитирането на един войник зад всеки земеделец би било крайно непрактично, скъпо и опасно. Войниците могат да бъдат подкупени, независимо от техния чин.
— Не предполагах, че сте такъв експерт и във военнополитическата област. Необходимо ли е да се издигаме чак на такава височина?
— За армията на Съединените щати хеликоптерите от типа „S 70“ притежават други параметри. Що се отнася конкретно до този обаче, лично аз внесох някои малки модификации. Таванът му е почти пет хиляди метра и районът му на действие е значително по-голям от този на „Сий Кинг“. Мак, пак в Щатите се говори за нещо като нов план „Маршал“. Но този път предвиждали да се притекат на помощ на страните, за които коката е жизненоважна суровина. Интересува ли ви това, което ви казвам?
— Изключително много.
— Страх ли ви е, Мак?
— Да. — Хеликоптерът продължаваше да набира височина.
