Картел полностью

Зенаид наблюдаваше дългите пръсти на Гантри, което не бе нищо повече от опит да избегне погледа му. Забеляза, че леко треперят, и гърлото й се сви. Знаеше, че ще бъде тежко, но не чак до такава степен. Той е несравнимо по-нежен и чувствителен, отколкото смяташе. Тези диваци изглеждат мъжествени, силни и интелигентни, но в действителност са крехки и уязвими.

Най-малко сега му е времето да се сополивиш, трътко глупава!

Но гласът на Гантри звучеше все така безгрижно.

— Не ти ли харесва тукашния ми дом?

— Чудесен е.

— Ще вдигна още един, някъде другаде. Без момичетата.

— Не.

— Във всички случаи ще построя и нова джонка. Е, стига да нямаш нищо против, разбира се.

Тя наведе глава и точно в този момент — слава Богу! — тъпият компютър бе осенен от вдъхновението да изпише на екрана още една от паролите.

— Виж, „Хасдрубал“.

— Видях.

Продължавайки да дъвче, той протегна ръка и натрака на клавиатурата поредната абракадабра. Получи в отговор идентични дивотии. Не помръдна, запазвайки все същото невъзмутимо изражение. Край на съобщението. То бе много по-кратко от първото, с „Мозамбик“.

— Ако се наложи — продължи Гантри, — готов съм да живея дори в колиба в Канада.

Зенаид премълча.

— Но все пак се омъжи за Лари Елиът.

— Никаква връзка.

— Навремето спечелих двеста и петдесет милиона долара. Мога пак да го направя.

— Виж, това вече е наистина глупаво като довод.

— Права си. Оттеглям го. Ти свърши фантастична работа за Роарк. Дори Марти Кан не може да се начуди.

— Той ли ти го каза?

— Ъхъ.

— Благодаря ти, че ми го съобщи.

— Проведохме чисто мъжки разговор. Останах с впечатлението, че не си спала с него.

— Не му се уреди въпросът, макар че на два-три пъти за малко да стане. Имала съм девет хиляди осемстотин осемдесет и седем любовници, но той не фигурира сред тях.

— Защото вече си била наумила да отвориш собствена кантора, която да конкурира неговата, и защото една интимна връзка с него доста би усложнила нещата.

Господи, пак се започваше! Никога не беше споделяла с Гантри плановете си, а ето че той четеше в нея като в отворена книга. И ти би понасяла това в продължение на петдесет години?

— Бих могъл да ти помогна да отвориш тази кантора — продължи той. — Бих могъл да бъда и първият ти клиент.

Стига да искаш.

— И би ме оправял между два договора и две врати.

Съжали за думите си в мига, в който ги изрече. Беше вулгарно и глупаво.

— Извинявай — промърмори тя. — Но мисля, че това би било най-лошото разрешение и за двама ни.

„Полигонацея“ на екрана.

Повече от десетминутен кодиран разговор.

Край.

— В общи линии — продължи Гантри, — не искаш да живееш с мен, защото ужасно ти се иска да живееш с мен и това би ти попречило да си живееш живота така, както ти се иска да го живееш. Ако бях втори Елиът, несъмнено бих имал някакви шансове.

— Не е необходимо да бъдеш язвителен.

— Не съм язвителен — възрази той, унищожавайки един банан с привидно непоклатимо спокойствие. — Направо съм бесен. Иде ми да хвана компютъра и да го строша в главата ти. Между другото, Лу Манти е мъртъв.

— Екзекутиран от Мравките?

— Със сигурност шейсет към едно. Вероятно защото се е срещал с теб.

— Не съм спала с него.

— Никога няма да разбере какво е пропуснал.

— Ти май ще се пръснеш от ревност, а, Гантри?

— Донякъде. О, нищо особено. Малко гъдел оттук, малко оттам. Колкото да хвърля на крокодилите петимата типове, с които си се любила преди мен, но нищо повече. Стига сме говорили за това.

На монитора се появи „Уили Уондър“. Зенаид стана, излезе от кабинета, от къщата, спусна се по стълбите и тръгна напосоки, да се поразтъпче.

„Стига сме говорили за това!“

И другото, за петимата типове! Точно толкова бяха. Гръм и мълнии! Ловната ми колекция е наистина жалка. Този негодник е накарал старите си лели да проведат разследване. Обзалагам се, че знае на колко години ми е покарал първият зъб и колко пъти Лавиолет се е опитвал да ме сгащи натясно.

Добре де, ами той, с шестте си тропически любовници?

Вървеше с широки, яростни крачки. Обърна се. Ранда и неговите ибани с главите си на потомствени главорези бяха тук, около нея, за да я охраняват.

Призовката пристигна на острова към единайсет сутринта. Шифрована, но категорична. Макартър замина незабавно. Пристигна в Насау двайсет минути преди излитането на един самолет за Ресифе.