Картел полностью

— И още нещо, Мак. Предвиждало се също отъждествяването на наркотрафика с престъпление срещу човечеството. Неоспоримо и изключващо всеки отказ за екстрадиране. Нови нюрнбергски закони в известен смисъл. Мак, в момента сме на височина петнайсет хиляди сто седемдесет и пет стъпки, което се равнява на около пет хиляди метра.

Намираме се точно по вертикала над град Кампина Гранде. Как смятате, колко време ще ни е необходимо при свободно падане, за да се разбием, да речем, на покрива на пощата на ъгъла на площад Бандейра и авеню Гетулио-Варгас, или точно до нея, на площад Клементино-Прокопио?

Макартър затвори очи.

— Ще направя нещо много забавно — обяви бодро Ел Сикарио. Ще спра ротора и ще си устроим леко падане. Ще броя до пет и отново ще включа витлото, което може да спре падането ни… но може и да не го спре. Ще бъде интересно да проверим това. Знаете, разбира се, какъв въпрос искам да ви задам, нали?

Макартър беше твърдо решен да каже „да“ и да отговори на въпроса, но не му остана време да го стори. Оглушителното свистене над главата му намаля, после секна; двата мотора престанаха да работят. Настъпи ужасяваща тишина.

— Едно — каза Ел Сикарио и се протегна със сключени зад главата ръце.

Очакваше нещо подобно, Мак.

— Три — обяви Ел Сикарио.

На пет включи двигателите. Стремителното падане продължи още няколко секунди, после се забави, докато накрая хеликоптерът се стабилизира.

— Сега пак ще се издигнем и не е изключено да започнем отново, Мак. Какъв е въпросът ми?

— Какво съм им казал. Какъв план съм съставил, за да бъдат толкова доволни.

— Играете нечестно, Мак. Очевидно ще получите право на второ свободно падане. Забравяте да уточните, че благодарение на въпросния фамозен план се чувствате наистина учудващо спокоен на фона на катастрофалните вести, които току-що ви съобщих. Дори и да са ви били вече известни. Не. Изчакайте, преди да кажете каквото и да било. Ще направим още един експеримент. Ако той се провали, разкритията ви няма да представляват за мен никакъв интерес.

При второто свободно падане Ел Сикарио брои до шест.

После дойде онзи кошмарен момент, когато двигателят започна да прекъсва, а роторът мъчително захърка, преди да възстанови нормалните си обороти.

Този път се разминахме почти на косъм — заяви жизнерадостно Ел Сикарио. — Не бих заложил много на шансовете ни при трети опит, макар че идеята доста ме блазни. Слушам ви, Мак. Не забравяйте, че отново набираме височина.

— Създадох международен пул48 — каза Макартър. — Нещо като клуб на всички големи длъжници на Съединените щати.

— Известно ми е къде сте били по време на последната ви обиколка.

— Японците държат около трийсет процента от боновете, емитирани от американския трезор. Арабите притежават значително по-малко, но въпреки това става дума за чудовищни суми. В момента в обращение в света се намират повече от три хиляди и триста милиарда от тези бонове.

— И в Европа?

— Там има доста частни лица, за които тези бонове представляват сигурно капиталовложение.

— Бяхте в Индия.

— Бях почти навсякъде, а можех да отида и навсякъде, включително и на Изток.

— Мравките притежават ли такива бонове?

— В огромни количества.

— Което им осигурява, което ни осигурява членство в клуба?

— Именно.

— Не разбирам нищо от финанси, Мак. Какво представлява съкровищният бон?

— Най-просто казано, нищо повече от джентълменска полица. Нещо като заемни книжа, които американският трезор емитира всеки път, когато се окаже в затруднено положение.

Американските граждани успяха да закупят известни количества от тях, но контрольорите бяха извънредно стриктни.

За сметка на това проявяваха несравнимо повече гъвкавост в случаите, когато купувачът се окажеше чужденец.

— Което означава, че ако всички тези кредитори поискат едновременно да им върнат заемите, това би довело до крах, така ли?

— В известен смисъл. Разбрахте много добре всичко, Матаморос.

Не прекалявай с иронията, Мак. Убиеца е по-интелигентен от „тях“. Ти чисто и просто му казваш истината. Е, част от истината, разбира се. Разкриваш му само един етаж от твоя Общ план. И той ще трябва да се задоволи с това. Както се задоволиха и „те“.

— Що за хора са тези, Мак, които приемат в клуба си долни трафиканти на наркотици като вас и мен? Кои са тези японци например? Якуза? Японската мафия?

— Нищо подобно. Изключително почтени бизнесмени. И в една или друга степен доларови мултимилиардери, естествено; било сами по себе си, било чрез конгломератите, които ръководят.

— Какъв интерес имат от пула?

Въпросите идват по-бързо, отколкото при „ония“.