Мъжете, които от 1978-а до 1981-ва бяха произвели и продали в Щатите сто седемдесет и четири тона кокаин, поклащаха замислено глава, за пръв път забравили високомерието си. Единият попита:
— И това ще разреши всичко, todas las cosas47, Макату?
— Todas. Ако е рекъл Господ.
През цялото време „Макату“ беше говорил на испански, за да увеличи шансовете си. Бе плувнал в пот. Излезе. Отвън неколцина типове в кожени дрехи, напомнящи някогашните свободни планински ловци, играеха на зарове направо на земята. Донесоха на Макартър чашата алкохол, която бе поискал. Той я изпи бавно, след което поиска втора. Седна на един люлеещ се стол и се загледа в играчите на зарове, убеден, че всеки от тях е готов да му пререже гърлото при първия подаден знак. Малко по-надалеч забеляза петнайсетина телохранители, въоръжени с автоматични пистолети „МАС 10“, калибър 45, или така наречените „хамбургери“.
Измина около час.
— Ще ви откарам, Мак. Аз ще пилотирам. Двамата трябва да си поговорим, а височината е изключително подходяща за откровения. Между другото, все още не знам какво сте „им“ казали, но „те“ са доволни. Доволни са и от вас. И това е много добре, редник!
Ел Сикарио очевидно умееше чудесно да пилотира хеликоптер. Усмихна се.
— Къде искате да преспите? В „При кръстопътя“, както преди шест години, когато бяхте заедно с жена си? Резервирах ви президентския апартамент.
— Напълно ме устройва. Не знаех, че сте пилот. В картотеката ви отбелязано ли е какво сме яли двамата с Лети?
Смях.
— Не. Просто ме уведомиха, че два пъти сте ходили в „Ателието“. По всичко личи, че френската им кухня е превъзходна.
Хеликоптерът набираше височина точно над фермата.
Макартър и Ел Сикарио бяха сами на борда. Разговор на четири очи в небесата. Според надписа на командното табло хеликоптерът беше „S 70 Сикорски“.
— Научихте ли какво става „там“, Мак?
— Арестували са главния счетоводител и няколко хиляди души.
— Имам предвид американската реакция.
Вашингтон беше предложил да изпрати на място свои военни части и да предостави на колумбийското правителство десетки милиони долари, които да дадат възможност на армията и полицията най-сетне да се опънат на частните милиции, евентуално да ги разбият и да приложат на дело договора за екстрадикция от 1981 година, сключен между Колумбия и Съединените щати. Това беше и единственото сериозно опасение на петимата от Картела. Неведнъж бяха казвали: „По-добре гроб в Колумбия, отколкото килия в Щатите.“ Затова и бяха създали невероятно силна милиция, която ползуваше услугите на безброй професионалисти в областта на военното дело, тероризма и партизанската война. Ядрото й се състоеше от южноафрикански, израелски и множество други специалисти.
— Тези неща малко ме интересуват — каза Макартър. — И вие ли сте наемник, Матаморос?
— Без лични въпроси, ако обичате — прихна в отговор Ел Сикарио, който явно беше в чудесно настроение.
Но под тази приветливост, под това тъй необичайно за Убиеца разположение на духа Макартър почти осезаемо долавяше още по-странна нервност и дори трескавост. Изведнъж го обзе страх.
