— Прочетох ги. Прегледах и всички възможни преписки. Разполагам с имена, но те почти нищо не ми говорят. А и не можах да хвана нито един от типовете, свързани със случая. Или не са в Ню Йорк, или отказват да ме приемат. Ти сигурно познаваш мнозина от тях. Ти познаваш всички на Уолстрийт. Ще ми помогнеш да спечеля време.
Лари изучаваше тавана на широкия, облицован с мрамор коридор, осветен от стенни аплици от венецианско стъкло.
Зенаид мразеше тези аплици.
— Ще останеш ли при мен тази нощ? — попита той.
Беше предвидила въпроса.
— Това сделка ли е, Лари?
Той не отговори веднага.
— Би могло и да бъде.
Тя сви на топка парчето хартия, в което доскоро бяха увити двата хотдога, и го запрати по посока на високия пепелник до вратата на асансьора. За малко да улучи. След това стана и си тръгна.
Лавиолет я чакаше отвън. Беше му забранила да се качва.
— Има трима типове в една кола, които ми се струват доста съмнителни. Ей там, в синия линкълн.
В първия момент тя се задоволи разсеяно да кимне с глава, после изведнъж спря и се върна обратно.
— Искам само да се обадя по телефона на господин Елиът — обясни тя на портиера.
— Да?
— Лари, пак съм аз. Отседнала съм в хотел „Девън“, на Четирийсета източна улица. Не му знам телефона. Ще го намериш.
Той затвори, без да каже нито дума. Зенаид се усмихна на Пийт, портиера, насочи се право към синия линкълн и отвори вратата откъм шофьора. Вътре имаше трима мъже.
Само един обърна глава към нея; другите двама продължиха задълбочено да съзерцават предното стъкло.
— Казвам се Зенаид Ганьон. Не знам за кого работите, но му кажете, че вече нямам абсолютно никакво отношение към онази история, в Милоуки. Излязох от играта. Достатъчно ясно ли се изразявам?
Никакъв отговор. Тя затръшна вратата и с широки крачки се присъедини към Лавиолет, който унищожаваше деветия си хотдог.
В началния стадий на една публична оферта за покупка нейният автор не е длъжен да разкрива самоличността си.
Той започва да закупува всички акции, които са за продан.
Възможно най-дискретно, използувайки един или повече брокери. Толкова, колкото пожелае (или на колкото може да плати).
Идва момент, когато събира пет процента от акциите на „мишената“. Точно пет процента. Не. 4,9% или 5,1%. Според действащото в Съединените американски щати законодателство оттук нататък той разполага с период от десет работни дни — наречен „спринт“, — за да продължи закупуването на максимален брой от желаните акции. Но достигне ли веднъж петте процента, вече е длъжен да заяви самоличността си. Тогава казва: аз съм господин Еди-кой си (или ние сме господата Еди-кой си и Еди-кой си) и вече съм (или сме) собственик (или собственици) на пет процента от акциите на компанията Х.
След изтичането на десетдневния срок задължително трябва да се представи един официален, надлежно попълнен документ, предназначен за Комисията по ценните книжа и борсите и известен като 13-г. 13-г идентифицира автора, или най-често авторите, на публичната оферта за покупка. Той уточнява кои са те, колко акции възнамеряват да закупят и, на първо място, за какъв период от време и на каква цена. 13-г трябва също така да описва, при това колкото може по-подробно, финансирането на ПОП. Да включва точни данни за инвестираните собствени фондове (като тези капитали, естествено, могат по всяко време да бъдат подложени на данъчен контрол или на разследване, с цел да се изясни произходът им), за отпуснатите банкови кредити и другите начини на финансиране.
13-г, отнасящ се до ПОП срещу „Обауита Дженерал Уд“, фигурират десетина банки, които са отпуснали кредити на обща сума от около четиристотин и шейсет милиона долара.
За установяването на контрол над ОДУ са били ангажирани един милиард сто четирийсет и два милиона долара.
Сто деветдесет и пет милиона са идвали от собствени фондове, тоест от капитали, внесени от лицата или дружествата, лансирали и довели до успешен завършек ПОП. Салдото (четиристотин осемдесет и седем милиона) е било осигурено в значителната си част чрез облигации и интервенцията на шест фонда на почти институционни инвеститори, управители на частни пенсионни фондове.
Намесили са се и арбитражисти. От онези, които са известни под името риск-арбитражисти, или накратко „арби“.
