Колкото до Макартър, неговата позиция бе ясна: той беше противник на физическото елиминиране. По природа, а и от пресметливост той се противопоставяше на крайните решения. Убийството на бившата съпруга на Лари Елиът би предизвикало страхотни сътресения и тогава Мравките нямаше да си имат вече работа с една незначителна, малко по-любопитна банкова служителка, а е Елиът, който несъмнено би получил подкрепата на федералната полиция, на Министерството на финансите, на Комисията по ценните книжа и борсите и на Бог знае още кого.
— Това ли искате, Бил? Предупреждавам ви: ако се стигне дотам, че вземете такова решение, знайте, че го вземате сам и поемате отговорност за всички бъдещи последствия.
А иначе…
Иначе имаше друг изход.
— … който все още не мога съвсем ясно да формулирам, но съм убеден, че ще съумеете също толкова добре, ако не и по-добре от мен, да конкретизирате основната идея.
Която в общи линии се свеждаше до следното: да се насочи канадката по лъжлива следа. В крайна сметка излишно е да се драматизират нещата; имат си работа с най-обикновена женица, която рано или късно ще си седне на задника. Достатъчно е умело да я обезсърчат…
— Лъжлива следа?
Определена нотка в гласа на Лодегър веднага ориентира Макартър:
— Бил, според мен цялостната постройка на публичната оферта за покупка е напълно подходяща за комбинирането на заблуда, която ще ни даде възможност да спечелим време. Вижте какво може да се направи. Въпросът е повече от ваша, отколкото от моя компетенция. Аз просто ви подсказвам как бих постъпил. Необходимо е да се вземат някои мерки.
Като например да се установи връзка с всички онези, които в една или друга степен са били замесени в ПОП срещу ОДУ. Да се намерят и да им се набие в главата урока, Но Макартър се въздържа да изкаже гласно тези последни забележки. Лодегър бе напълно способен сам да стигне до същите изводи. В случай, че продължи да настоява, рискуваше да засили още повече подозрителността му, която сигурно и без това не беше малка.
Разговорът приключи. Макартър се отказа от кафето, което междувременно бе изстинало, и си наля глътка уиски.
Беше му все така забавно. Вдигна наздравица за самия себе си. В общи линии бе склонен да смята, че капанът, който току-що бе заложил, ще свърши чудесна работа.
Преди всичко заради неистовата омраза, която Уилям Карлос Лодегър от години хранеше към Лакомника.
Зенаид успя да се срещне с Лари Елиът едва във вторник вечерта, на 27 декември. В първия момент бившият й съпруг се задоволи мълчаливо да я изгледа от глава до пети.
Зенаид не помръдна, Лари също. Накрая той каза:
— А пък аз си въобразявах, че съм бил достатъчно ясен снощи, по телефона.
Тя разгъна краката си, които започваха да изтръпват; седеше на мокета, опряла гръб на изработената от бял дъб врата на мезонета на Лари на Парк Авеню. Захапа втория си хотдог и промърмори:
— Жадна съм.
— На една пряка оттук има бар. — Завиваш два пъти вдясно.
— Спомням си. Още ли го държи Тими Клег?
— Още. Бих искал да си вляза у дома, Зи.
— Никога не ми е било приятно да ме наричаш Зи.
— Знам.
— Името ми е Зенаид. Първата сричка е Зе, а не Зи. Освен това не обичам да ме наричат и Зе.
Той се облегна на вратата на асансьора, от който току-що бе слязъл на петия етаж. Беше двайсет и девет или трийсетгодишен — Зенаид не си спомняше с точност — и все така хубав. За блондин. Запита се за пореден път как е могла да се влюби в блондин до такава степен, че дори да се омъжи за него.
— Наистина имам нужда от теб, Лари.
— Омитай се!
— Не съм спала с Марти Кан. Докато бяхме женени, не съм спала е никого, освен с теб.
— Чудесно.
Зенаид добре познаваше този упорит, дръпнат тон, който обикновено следваше изблиците му на гняв. Веднъж се опита да я удари. Само опита. Не стигна по-далеч от намека за един страхотен шамар. В качеството на превантивна мярка тя строши в главата му една лампа, монтирана върху ваза, и той се цупи в продължение на десет дни.
— Преди няколко месеца — започна Зенаид — е била обявена ПОП срещу една компания на име „Обауита Дженерал Уд“. Довчера още не го знаех, но се оказа, че тя е била истинският собственик на нашата долина в Мисиками.
— Това изобщо не ме интересува, Зи.
— Да оставим настрана подробностите. Цялото градче, целият ми род ще бъде принуден да напусне мястото, където живее от триста години насам, ако не и от повече. Ако има някакъв начин да се предотврати това, аз ще го намеря.
— Искрено казано — подсмихна се той, — перспективата всички тези тъпи канадци да бъдат изхвърлени на снега предизвиква у мен подчертано положителни емоции.
При други обстоятелства Зенаид би се разсмяла. Единствения път през краткотрайния им брак, когато беше успяла да замъкне Лари до Мисиками, посещението му завърши в една каца е меласа и той ни най-малко не оцени шегата.
— Трябва да разбера кой е обявил въпросната ПОП. Кой е нейният истински инициатор.
— Чети вестниците.
