В девет часа заприиждаха останалите служители. Сузи Алкот пристигна, както винаги, с няколко минути закъснение и, както винаги, снесе за оправдание поредната си идиотска история. Джордж Кесъл се появи малко преди десет, придружен от един от най-старите си лични клиенти, и веднага се затвори с него в кабинета си, като нареди да не го безпокоят. Трийсет и три минути по-късно, съгласно утвърдения от дни насам план, една бронирана кола откара четири милиона шестстотин петдесет и три хиляди долара, предназначени за някаква рутинна операция. Гишетата работеха под пълна пара, предимно за тегления на дребни суми, както всеки понеделник. Зенаид почти не обърна внимание на дребния мургав мъж с кожен каскет с наушници, който през цялото време, докато стоеше пред гише № 3, упорито държеше лявата си ръка в джоба. Все пак машинално отбеляза името му. При испано-американците Моралес беше често срещано презиме, но по случайност съвпадаше с това на прислужницата, която бе имала в Ню Йорк по времето, когато се правеше на стопанка на дома на Лари Елиът.
Харви Кесъл не дойде. Телефонира към единайсет и петнайсет, за да я уведоми, че предишния ден пипнал лека настинка; щял да намине някъде следобед, тъй че не би ли се съгласила в три часа да прескочи вместо него до Милуокската централна банка. (Двете банки бяха кредитори на строителен обект в Маркет, на брега на Горното езеро.) Тя се съгласи. Харви Кесъл вече бе предупредил Джими Бауман от Централната. „Ще бъде очарован да се запознае с вас, естествено.“
Зенаид излезе от банката в три без десет. Още от сутринта валеше обилно сняг. Обу шушоните си и тръгна пеш, като отвори чадъра си. Централната се намираше две преки по-надолу. Пристигна малко преди уречения час и й се наложи да изчака сред тълпата клиенти.
Забеляза го почти веднага. По необясними причини мъжът (Моралес) бе сменил кожения си каскет с вълнено кепе. Лявата си ръка държеше все така в джоба на палтото.
Внесе малко под десет хиляди долара, както бе направил и в банката на Кесъл, след това поиска цялата сума — с изключение на петдесет долара, които веднага изтегли в брой — да бъде преведена по сметката на някакъв колективен спестовен фонд.
— Ей сега се връщам. Кажете на господин Бауман, че ще се забавя само няколко минути. Последва Моралес някак импулсивно, но не й се наложи да се отдалечава много: той се качи в една кола и незабавно потегли. Успя все пак да запише номера. В списъка на мъжете, които я бяха канили най-малко три пъти на вечеря от пристигането й в Милуоки, фигурираше и един симпатичен дребен блондин, сътрудник на главния прокурор на Уискънсин. Не се усъмни нито за миг, че за него би било истинско удоволствие да й открие името на собственика на колата. За сметка на това обаче далеч не беше толкова убедена, че на самата нея ще й стигне любопитство, за да продължи разследването си.
В крайна сметка се стигна дотам, че в желанието да си доизясни историята с ОВО и ОНП, реши да прегледа отново компютърната разпечатка на депозитите, осъществени на гишетата на банката „Кесъл“ през последните три месеца. Първоначално възнамеряваше да маркира всички вноски, надвишаващи сто хиляди долара; а след това да провери дали за всяка от тях е бил попълнен съответния ОВО.
Вниманието й бе привлечено от честото повторение на почти идентични суми, макар че изобщо не търсеше това. Но за да отдели депозитите от сто хиляди и над сто хиляди долара, първо трябваше да изчисти всички по-малки вноски. За деветдесет дни, по-точно за периода от 15 септември до 15 декември, наброи — сега вече буквално изгаряше от любопитство — двеста деветдесет и един депозита на суми, вариращи между девет хиляди осемстотин седемдесет и пет и девет хиляди деветстотин деветдесет и един долара.
Беше почти единайсет вечерта и тя, естествено, бе сама в банката, като се изключи нощният пазач, отдавна свикнал с оставането й след работно време, макар и никога до толкова късно. Взе три решения: да изчака още малко, преди да поиска разговор с братята Кесъл; на всяка цена да вечеря с блондинчето от главната прокуратура; да продължи разследването си.
Мисълта, че всички тези пари може би идват от търговията с наркотици, вече я бе споходила. И упорито не я напускаше.
Още на следващия ден следобед, във вторник, Зенаид заседна пред компютъра веднага щом останалите служители напуснаха банката. Харви Кесъл така и не се бе появил — настинката му започваше да проявява симптомите на бронхит.
Тя се върна първо шест, а след това и дванайсет месеца назад. Хиляда и седемстотин вноски за дванайсет месеца.
По-точно хиляда седемстотин и осемдесет. На обща стойност седемнайсет милиона сто петдесет и три хиляди и осемстотин долара. Към които, ако подозренията й се потвърдяха, трябваше да се добавят двайсет, трийсет, петдесет или повече милиона долара, депозирани през същия период, които или не фигурираха в никакъв ОВО, или същият беше отчайващо нечетлив. Някъде между четирийсет и може би сто милиона долара.
