Още двайсетгодишна отлетя за Щатите, за да следва в Ню Йорк, в Колумбийския университет, специалност кино. След шест години се дипломира и като първенец на випуска й се падна шансът да направи трийсетминутен филм. Всяка година двамата най-добри студенти получаваха определен бюджет, за да заснемат филм. Ирис беше едната щастливка. Другият, млад унгарец, загадъчен рошав великан, се бе възползвал от церемонията по награждаването, за да я целуне зад кулисите. Случката стана част от семейната хроника. Бъдещето на Ирис бе изписано с големи бели букви на хълма на Холивуд. Но един ден без предупреждение, без изобщо някой нещо да заподозре, Ирис взе, че се омъжи. Беше на трийсет, току-що се бе върнала от Щатите, където бе грабнала наградата на независимия фестивал „Сънданс“, правеше планове да заснеме пълнометражен филм, за който се говореше, че бил многообещаващ. Някакъв продуцент бил дал принципното си съгласие и... Ирис се отказала. Без никакво обяснение - тя никога не се оправдаваше. Върна се във Франция и се омъжи.
В бяла булчинка рокля, с граждански и църковен ритуал. В деня на сватбата залата на гражданското щеше да се пръсне по шевовете. Наложи се да внесат допълнителни столове и да се примирят с любопитните погледи на накацалите по перваза зяпачи. Присъстващите, притаили дъх, очакваха да я видят как съблича роклята си, появява се гола и виква като във филм: „Шегичка!“
Нищо подобно не се случи.
