Катрин Панкол - 1. Жълтите очи на крокодилите полностью

Изглеждаше покорена и влюбена. В някой си Филип Дюпен, който мъркаше доволно, издокаран във фрак. „Кой ли е той ? Какъв ли е?“, питаха се помежду си гостите, оглеждайки го крадешком. Съвършено непознат. Ирис разказваше как се запознали в самолета и как това било 1оуе а1 ]\т1 зщМ. Впрочем въпросният Филип Дюпен бе хубав мъж. Потвърждаваха го жадните погледи, с които жените го следяха, него, един от най-красивите мъже на планетата! Стърчеше с цяла глава над тълпата приятели на съпругата си, равнодушен, снизходителен и леко развеселен. „А с какво се занимава? С някакъв бизнес... А защо толкова са се разбързали да се женят? Мислиш ли, че..Чудеха се и нямаше за какво да се хванат. Подобно на младоженеца, и родителите му наблюдаваха присъстващите с леко пренебрежение, което подсказваше, че синът им встъпва в неравен брак. Гостите си тръгнаха разочаровани. Ирис изведнъж бе престанала да ги интересува, вече не мечтаеха за нея. Точно обратното, тя се бе оказала отчайващо нормална, с което бе проявила ужасно лош вкус. За някои тя вече принадлежеше към миналото. Беше се сгромолясала от пиедестала и короната й се търкулна с оглушително дрънчене.

Ирис заяви, че изобщо не й пука, била решила да се посвети те-лом и духом на съпруга си.

Филип Дюпен беше човек, задръстен от клишета и от изтъркани общоприети мнения. Имаше собствена юридическа кантора, специализирана в международно бизнесправо, и съдружниците му бяха сред най-известните адвокати от гилдията в Париж, Милано, Ню Йорк и Лондон. Беше опитен и хитър адвокат, който предпочиташе да се занимава само със заплетени случаи. Рано преуспял, той не можеше да проумее защо всички останали не възприемат неговия стил на поведение. Имаше си девиз и той беше кратък: „Когато искаш, можеш.“ Повтаряше го, удобно разположен в широкия фотьойл от черна кожа, и ставите на пръстите му пукаха, когато опъваше ръце, вперил поглед в събеседника си и убеден, че формулира очевидна истина.