Жозефин се страхуваше, ужасно се страхуваше. Можеше да покаже къде точно се е загнездило чувството на страх, да изчисли дължината, ширината, височината, диаметъра на тежестта, която смазваше слънчевия и сплит и не и позволяваше да си поеме дъх. Искаше й се да се сгуши в прегръдките на дъщерите си. Хубаво би било да се прегърнат трите и да си измислят магическа фраза като онази за Хрус и Храс. Искаше й се да върне времето, отново да запее песента на щастието, да се върне към първото им бебе, първата почивка, на която бяха отишли четиримата, първата пукнатина, първото одобряване, първото красноречиво мълчание; искаше й се да разбере в кой момент пружината се е скъсала, кога очарователното момче, за което се беше омъжила, се е превърнало в Тонио Кортес, уморения, раздразнителен, безработен съпруг, искаше й се да спре времето и да се върне назад, далече назад...
Зое се разплака. Лицето й се сгърчи, изкриви се, стана мораво и сълзите й рукнаха. Жозефин се наведе и я прегърна. Скри лице в непокорните къдрици на малкото си момиченце. Сега най-важното беше да не се разплаче и тя. Трябваше да изглежда силна и решителна. Да покаже на двете деца, че не се страхува, че може да се грижи за тях. Започна да им говори уверено. Повтори всичко, което учебниците по психология съветват родителите да изприказват, когато настъпи разрив помежду им. Татко обича мама, мама обича татко; и мама, и татко обичат Ортанс и Зое, но татко и мама не могат повече да живеят заедно и затова се разделят; татко ще обича винаги Ортанс и Зое, ще бъде с тях винаги когато те имат нужда от него, винаги. Не я напускаше усещането, че говори за напълно непознати хора.
- Според мен не е отишъл някъде далеч - тросна се Ортанс обидено. - Какво падение! Сигурно съвсем се е оплел и не знае как да оправи нещата! - тя въздъхна намусено, пусна обратно в чинията картофчето, което се готвеше да лапне, и попита майка си: - Горката мама, сега какво смяташ да правиш?
Жозефин изпита облекчение от съчувствието на по-голямата си дъщеря. Искаше й се Ортанс да продължи да говори и да я утеши, но се сепна - тя беше тази, която трябваше да я прегърне. Протегна се през масата и погали Ортанс по ръката.
- Горката мама, горката мама... - въздъхна Ортанс.
- Скарахте ли се? - попита Зое, ококорила ужасени очи.
