Ортанс сви пренебрежително рамене пред въодушевлението на малката си сестра. Десетгодишната Зое все още имаше бебешки черти: кръгли бузки, пухкави ръчички, лунички по нослето, трап-чинки на бузите. Беше кръгла отвсякъде, обичаше да раздава звучни целувки, които здраво запечатваше на двете бузи, след като с подскок превземаше и обезвреждаше щастливия си избраник. После се гушкаше в него, мъркаше от удоволствие и увиваше на пръста си кичур светлокестенява коса.
- Макс Бартийе те е поканил, защото иска да се докопа до мен -заяви Ортанс, гризейки деликатно с белите си зъбки едно картофче.
- Ей, каква надувка! Все си мисли, че светът се върти около нея. Той покани мен, мен и само мен! На, на, на! Дори не те погледна на стълбището! Дори не му хрумна, на!
- Наивността ти понякога граничи с дебилност - отвърна Ортанс, измервайки презрително с поглед сестра си.
- Какво значи това, мамо?
- Това значи, че преставате с приказките и се храните мирно и тихо!
- Ами ти защо не ядеш? - попита Ортанс.
- Не съм гладна - отвърна Жозефин и седна на масата до дъщерите си.
- Макс Бартийе може само да си мечтае - заяви Ортанс. - Няма никакъв шанс. Аз искам мъжът да е красив, силен и сексапилен като Марлон Брандо.
- Кой е Марлон Бардо, мамо?
- Много известен американски артист, скъпа моя...
- Марлон Брандо! Красив, ама красив, ти казвам! Игра в „Трамвай желание“, татко ме заведе на този филм... Татко каза, че филмът е шедьовър!
- Хм! Майче, пържените ти картофи са чудни.
- А къде е татко? Да не е отишъл на интервю? - осведоми се Ортанс и деликатно попи устните си със салфетка.
