Отиде до печката и повдигна капака на тенджерата, очаквайки да види нещо вкусно. Беше едва на четиринайсет, а вече се държеше като жена и изглеждаше като жена. Облечена бе доста скромно, но навитите ръкави на закопчаната догоре блуза, брошката и стегнатата с широк колан талия я превръщаха от ученичка в модна картинка. Косата й с цвят на мед подчертаваше бялата й кожа, а големите й зелени очи винаги гледаха малко учудено и леко пренебрежително, с което държеше другите на разстояние. Ако трябваше да има дума, специално създадена за Ортанс, то тази дума би била „дистанция“. От кого ли бе наследила това безразличие, удивяваше се Жозефин всеки път, когато погледнеше дъщеря си. Не от нея във всеки случай. Тя беше жалка смотанячка в сравнение с дъщеря си!
„Има вкус на бодлива тел“ - помисли си, след като я целуна. И сякаш за да се накаже за тази мисъл, пак я целуна, което подразни девойката и тя се дръпна.
- Пържени картофи и яйца на очи...
Ортанс се намуси.
- Никак не е диетично, мамо. Няма ли печено месо?
- Не, аз... Скъпа, нямах време да отскоча до...
- Ясно. Нямаме пари, месото е скъпо!
-Ами...
Жозефин не успя да довърши. Другото момиченце нахълта в кухнята и се хвърли към нея.
- Мамо, мила мамо! Срещнах Макс Бартийе на стълбището и той ме покани да отида у тях да гледаме „Питър Пан“! Той има Б\Т). Баща му го е донесъл! Да отида довечера, след училище? Нямам домашни за утре. Кажи да, мамо, кажи да!
Зое бе вдигнала към нея лице, озарено от обич и безгранично доверие, и тя не устоя, притисна я към себе си каза: „Добре, да, да, душице моя, красавице моя, бебенцето ми...“
- Макс Бартийе? - просъска Ортанс. - Разрешаваш й да ходи у тях? Той ми е връстник, а е от класа на Зое! Непоправим повтарач, сигурно ще стане водопроводчик или месар.
- Не е срамно да си водопроводчик или месар - отвърна Жозефин. - Особено ако на човек не му върви учението...
- Не ми се ще да се сближава много-много с нас. Опасявам се да не се разчуе! Наистина, носи му се лоша слава, с тия прекалено широки панталони, коланите с кабари и дългата грива.
- О, каква бъзла! О, каква бъзла! - заприпява Зое. - Първо на първо, той покани мен, а не теб. И аз ще отида, нали, мамо, пускаш ме да отида! Защото на мен не ми пука, че е водопроводчик. Защото според мен Макс Бартийе е много красив! Какво ще ядем? Умирам от глад.
- Пържени картофи и яйца на очи.
- Мм, супер! Може ли да пробия жълтъците, мамо? Да ги надупча с вилицата и да ги полея с много кетчуп?
